Когато ботушите ѝ докоснаха равен участък в иглената издутина, въжето бе свършило. В светлината на фенера Иризис веднага различи Фин-Мах. Дребната жена лежеше между две образувания. Главата ѝ бе заела странен ъгъл. Изглежда си бе счупила врата.
— Фин-Мах? — Иризис я докосна по бузата.
Другата жена отвори очи и бавно ги насочи към въжето, пристегнало Иризис. Тя размърда глава.
— Не очаквах да те видя тук — рече тя с немощен и неясен глас.
— Дойдох за финадра — хладно каза Иризис. — За да изпълня дълга си, разбира се.
— Разбира се — повтори Фин-Мах. — Помогни ми. Заклещена съм. — Тя опита да повдигне ръка, ала крайникът се отпусна обратно.
— Помислих, че вратът ви е счупен. — Иризис приближи фенера по-близо. Едната зеница на Фин-Мах бе по-широка от другата, което показваше мозъчно сътресение.
— Щеше да се зарадваш.
— Не ви мразя — поде Иризис.
— Сега не е моментът, майсторе! — Завалила последната дума, Фин-Мах се огледа объркано. — Главата ме боли.
Иризис остави фенера и изправи другата жена на крака. Коленете на перквизитора се подвиха.
— Къде е Флангърс? — попита Иризис, крепейки я с една ръка.
— Кой?
Тя развърза въжето, подпря другата и започна да го привързва около нея.
— Какво… правиш? — Фин-Мах звучеше още по-задавено.
— Измъквам ви.
Иризис провери възлите още веднъж, сетне изкрещя:
— Мирум! Фин-Мах е жива. Приготви се да я изтеглиш. Готов ли си?
— Готов съм.
Въжето се опъна и Фин-Мах започна да се издига във въздуха, отпусната като парцалена кукла. Главата ѝ отново се върна в онзи неприятен за окото ъгъл.
Иризис се обърна и започна да си проправя път сред черните острини. Парченца хрущяха под крака ѝ.
— Флангърс?
Той лежеше в безсъзнание в задната част на могила, заобиколен от отломки. На тила му се издигаше цицина, следствие от сблъсъка с пода, но това не изчерпваше най-сериозните наранявания. Дълъг къс се бе врязал лошо в дясното му бедро, поемайки успоредно с костта. Имаше много кръв, но не толкова, че да показва разкъсана артерия. Той щеше да оживее, но щеше да представлява истинско чудо, ако раната му не се инфектираше. Иризис можеше да пъхне три пръста в нея.
И още по-голямо чудо щеше да бъде издърпването му до ръба. А дори и да успееше, щяха да изникнат проблеми с въжето — то не бе достатъчно дълго, за да достигне пода.
Тя леко го разтърси, но Флангърс не помръдна. Изглежда бе паднал лошо. Но дишането му бе стабилно, а зениците му не показваха увреждания. Щеше да се възстанови. Освен това торбата с финадра все още бе привързана към кръста му. На допир устройството не изглеждаше увредено. Но дали малкото плътоформирано създание бе извадило същия късмет?
Иризис започна да проверява джобовете му и откри, че съществото е мъртво — изглежда Флангърс се бе приземил върху него. Тя захвърли телцето. Ето че рискът, заради който петима бяха погинали, се бе оказал напразен.
Иризис успя да го намести в седнало положение. Съжаляваше, че най-напред бе изпратила Фин-Мах. Флангърс бе по-тежък от очакваното. Трудно щеше да го отнесе до въжето.
Тя леко го удари по бузата и го повика.
— Флангърс?
Войникът не реагира. Иризис го удари по-силно и този път той простена неясно. Тя погледна към раната. Може би болката щеше да го свести.
Иризис разряза разкъсания крачол и го насече на ивици, които задели. Сетне завъртя забилото се парче. Войникът простена. Изваждането се очертаваше лесно. Жената стисна отломъка и рязко го издърпа. От раната веднага бликна кръв. Иризис пъхна два пръста вътре, дирейки останали парченца, и откри едно. Други фрагменти май нямаше.
Флангърс простена и отвори очи.
— Какво си мислиш, че правиш? — промърмори той. — Извади си ръката от крака ми!
Върху лицето му изникна забавно изражение, изглежда породено от осъзнаването на казаната глупост. Сетне очите му отново се затвориха.
Откъм бездната долетя тихо приплясване. Иризис повдигна фенера, но не видя нищо. Сигурно въжето бе издало този звук, удряйки се в стената.
Тъй като не разполагаше с нищо, с което да зашие раната, тя пристегна крака му с едно от отрязаните парчета. Притокът на кръв намаля. С останалите ивици Иризис го превърза.
— Флангърс! — настойчиво каза тя. — Трябва да се изправиш.
Той не отвори очи.
— Не мога.
— Длъжен си, Флангърс.
Войникът проплака от болка, когато се опита да се надигне. Иризис приклекна и подложи рамото си, а после му помогна да се изправи, прегърнала го през кръста. Двамата бавно се отправиха към ръба и леко залитнаха, когато жената се огледа за въжето. То не се виждаше.