— Добре ли си, Иризис? — отекна гласът на Мирум.
— Изхвърлих фенера. Къде е въжето?
— Спускам го.
Мракът не бе непрогледен. Ако погледнеше право нагоре, Иризис можеше да различи слабо сияние. Изглежда Мирум бе запалил нов фенер.
Тя опипом се приближи до самия ръб и надникна. Под нея изникна бледа светлина, а после изчезна. Приличаше на отражението на взряло се око.
Иризис отмести поглед за момент, отново погледна. Мътният блясък изникна пак. Жената протегна ръце, дирейки въжето. Чуваше как то се плъзга по скалата.
Разнесе се пукот на втвърден асфалт. Иризис би разпознала този звук навсякъде. Ново пропукване. Лиринксът не беше мъртъв и се отправяше към нея.
Тя отново потърси въжето, но не намери нищо. Русата жена се издигна на пръсти и размаха въоръжената си ръка. Върхът на меча ѝ докосна нещо. С другата ръка тя хвана края на въжето и го дръпна към себе си.
Под нея се надигна огромна сянка, разперила едното си крило. Пропукаха още шипове. Иризис се извъртя. Под тежките стъпки на създанието скалната площадка трепереше. Лиринксът не бързаше, защото можеше да я вижда ясно.
Жената усети раздвижването на въздуха, можеше и да надуши горещия дъх на съществото. Нямаше време да се привързва. Тя пусна въжето и описа полукръг с меча си. Сянката, несъмнено лиринкс, продължи напредването си. Мечът ѝ се вряза в бронираното му бедро и се заклещи там.
— Иризис! — извика Мирум.
Тя нямаше време да отговаря. Рязко освобождавайки меча си, Иризис направи крачка назад и застина. Бе застанала на ръба. Дали нямаше да успее да го примами? Малко вероятно. В тъмното лиринксите виждаха по-добре от хората. Тя закрачи встрани, запомняйки мястото на въжето. Щеше да ѝ е трудно да го намери повторно, ако го изгубеше.
Иризис едва не се препъна в малка издутина, чиято чернота я бе направила невидима в мрака. Тя замахна към вражеските очертания и отново засегна бедрото. Лиринксът замахна в отговор, макар и слабо. Изглежда бе ранен зле. Жената опита по-висок замах и този път върхът на меча ѝ потъна в нещо меко. Този път мечът бе потънал между стомашните люспи. Разнесе се гълголене. Иризис се надяваше, че звукът е бил породен от вътрешностите на съществото.
Сянката се приведе със стон. Младата жена веднага прибра меча си и заднишком отстъпи до въжето. По някакво чудо успя и да го намери. Тя започна да се издърпва нагоре, колкото се може по-нагоре. Но това не бе достатъчно. Ръцете ѝ не разполагаха с нужната сила, а люлеещата се торба пречеше допълнително. Оставаше ѝ единствено да се придържа.
Лиринксът скочи към нея и пропусна. Пръстите му бегло докоснаха въжето. Едно дръпване щеше да повали и нея, и Мирум в пропастта. Иризис омота въжето около лявата си китка, вкопчи се с колене и замахна надолу.
Нейният удар също пропусна. Този път лиринксът улови въжето и започна да дърпа, но леко. Изглежда най-напред възнамеряваше да се сдобие с финадра, преди да я захвърли в бездната. Но Иризис нямаше намерение да му позволи — тя прокара меча под свитите си колене. Останал да стиска късото си парче, лиринксът рухна по гръб, строшавайки гъсталак от остри образувания. Жената се изкачи още два лакътя, но силите ѝ свършиха.
— Мирум! — изпищя тя. — Издърпай ме бързо! Проклетият лиринкс е още тук!
Мълчание. Въжето потръпна, сетне спря. Лиринксът скочи към нея и пропусна. Без да я изпуска от очи, той се подготви за втори удар. Оставаше ѝ единствено да държи меча си насочен надолу и да се надява.
Създанието скочи отново. Ноктите му изсвистяха във въздуха точно под увисналата торба. Иризис я дръпна нагоре. Нокът раздра ботуша ѝ и го отскубна. Тя сама свали другия си ботуш, за да замери лиринкса с него, но пропусна.
— Мирум! — пронизително извика Иризис. — Ако не ме издърпаш, умирам.
Въжето се измести две дължини, преди да спре. Това бе достатъчно, за да я отдалечи от достъпа на съществото, но породи у нея опасението, че със строшените си ребра Мирум няма да е в състояние да я доизтегли. Ами ако той отдавна бе убит и в момента някой лиринкс я теглеше? Празният ѝ стомах се сви. За тази възможност не се бе сещала по-рано.
Нещо блесна в слабата светлина, преди да профучи край ухото ѝ. Лиринксът я бе замерил с отчупен къс, метнат като копие. Втора отломка прелетя по-далеч. Но тези късове бяха лоши снаряди, трудни за прицелване.
Въжето отново се раздвижи, с което породи у Иризис слаба надежда, че тя може и да успее. Тогава припърхването се разнесе отново. Долетя и звук, напомнящ бързо издишване. Какво ли бе намислил лиринксът сега?