С по-рязко фучене съществото се издигна във въздуха. Сега бледата светлина на фенера го обгръщаше. Под устремните удари, които крилете му нанасяха на въздуха, въжето започна да се разклаща. Това постижение изглеждаше невъзможно, защото едното му крило бе разкъсано на две места, а окървавената му глава имаше деформирана форма. И тъй като тук лиринксът не можеше да си служи с Тайното изкуство, очевидно във въздуха го задържаше единствено удивителната му воля.
Вцепенена от ужас и неволно възхищение, Иризис наблюдаваше как съществото се приближава към нея. Подобно постижение бе безпрецедентно.
Собствената ѝ сила чезнеше. Дори и с две ръце ѝ беше трудно да се задържа. Бе прибрала меча си, защото нямаше как да се защити с него. Раздвижените от крилете па̀ри я облъхнаха и насълзиха очите ѝ.
Тя грабна разнищения край на въжето и бързо го стегна около кръста си — в случай че атаката я принудеше да изгуби захват. Лиринксът се поклащаше във въздуха, на моменти по-бавно, но неумолимо се приближаваше.
Жената погледна нагоре. Нямаше как да определи кой — или какво — я изтегляше. Съществото се издигна над нея, борещо се да се задържи във въздуха. След миг то се стрелна, макар че по-скоро към мястото до нея, отколкото към нея самата. Явно не искаше да изгуби финадра.
Тя се опита да се оттласне в противоположна посока. Въжето се раздвижи, но не достатъчно — лиринксът успя да я сграбчи за ръката.
Но Иризис успя да се отскубне. Изглежда това наруши крехкото му равновесие, защото създанието побърза да се отдалечи, още по-бързо размахало криле.
Този път съществото атакува от другата страна. Проблясващи струйки слюнка се стичаха от раззинатата му уста. Явно се уморяваше бързо. Щом толкова малка намеса бе достатъчна, за да попречи на концентрацията му, една по-директна атака би се оказала достатъчна за отърваване от него.
Лиринксът се понесе към нея. Иризис сви крака и ги изстреля към главата му, както бе сторила с лиринкса, нападнал я във фабриката. Но въжето се разклати и мощният ѝ ритник само побутна създанието по челюстта. Едновременно с това жената не успя да се задържи за въжето и падна. Спаси я стегнатият по-рано възел, само че сега тя висеше с главата надолу.
Щраквайки със зъби, лиринксът замахна с левицата си, ала не успя да грабне торбата от колана ѝ. Противно на очакванията на Иризис, въжето издържа тежестта ѝ. Тя не полетя към дъното на бездната.
Жената се залюля, прекалено уморена, за да се изправи. Лиринксът, също изтощен, се понесе към нея в последен отчаян опит.
По-обилни бяха станали лигите на умора, стичащи се по широката му гръд. С груб и отчаян вик той се хвърли към торбата, която бе увиснала край рамото на Иризис.
— Помощ! — извика жената, вторачена в проблясващата светлина, разнасяща се от ръба. Нечия фигура изникна там и размаха нещо над главата си, канейки се да го запрати. След миг предметът полетя надолу. Иризис реши, че халюцинира, защото снарядът, блъснал лиринкса по веждата, приличаше на човешка глава. Червенина заля очите му.
Крилете на ударения лиринкс нарушиха ритъма си. Той се блъсна в стената и полетя надолу, изгубвайки се в мрака.
Въжето отново се раздвижи и Иризис поднови изкачването си, все още увиснала като вързоп. Тя здравата си удари главата, докато преодоляваше ръба, сетне уморено се отпусна на земята.
— Мирум — простена тя.
Но това не беше Мирум, а Флангърс, коленичил сред малка локвичка кръв. Той изглеждаше отвратително. Обезобразен труп лежеше недалеч от тях, странно нисък, макар че сълзите на благодарност не позволяваха на Иризис да вижда ясно. А може би те бяха предизвикани от изпаренията. Фин-Мах лежеше просната малко пред строшения мост.
— Какво стана, Флангърс?
— Лиринкс. — Той бавно си пое дъх, сякаш последен, и погледна към хлътнатината в пода, където лежеше мъртвото създание. — Мирум смяташе, че го е убил. — Лазейки, Флангърс се приближи до нея. — Не беше. Онзи буквално му откъсна главата.
— Значи не ми се е привидяло, че нея хвърли по лиринкса?
— Това беше първото, което ми попадна. Бедният. Беше свестен човек и добър войник. — Той се отпусна на земята, безсилен дори да повдигне глава.
— Фин-Мах също ли е мъртва?
— Не зная.
Иризис пропълзя до другата жена и с два пръста докосна шията ѝ.
— Жива е. — Сетне тя надникна през ръба. — По-добре да тръгваме. Няма да се изненадам, ако онзи лиринкс изникне отново.
— Ти върви — каза Флангърс. — Аз не мога да ходя.