— Тогава пълзи, защото няма да те оставя. Ти ме спаси. Имаш ли представа как да се измъкнем?
Пръстът му посочи надясно.
Тя различи редица издатини, които се намираха достатъчно близо една до друга, за да бъдат сметнати за път, макар и опасен.
— Аз ще пренеса Фин-Мах. Ти вземи торбата и въжето. — Иризис откачи финадра и му го подаде.
— Не мисля, че ще мога.
— Опитай — настоя тя. — Сама няма да успея.
И този път загатването на дълга тласна Флангърс към нещо, което иначе не би било достижимо. Той наистина заслужаваше да се нарича герой. Жалко, че подобна храброст биваше прахосвана в тази безсмислена война.
Самата Иризис също се изненада от себе си, успявайки да повдигне Фин-Мах на раменете си. Тя пое, опитвайки се да не мисли за предстоящия път. Напредъкът бе убийствен. На няколко пъти ѝ се налагаше да избутва тялото на другата жена върху следващия ръб, надявайки се, че той ще се окаже достатъчно стабилен. След съкрушителни двадесет минути бяха достигнали другата страна. Черната паст на продължаващия тунел зееше право пред тях.
Иризис се покатери вътре и подуши свеж въздух.
— Почти стигнахме, Флангърс.
Двамата клетници бавно продължиха напред и след един завой изникнаха в средата на дълбока и тясна яма. Небето започваше да се развиделява, макар нощта все още да не си бе отишла.
— Най-сетне — каза Иризис, накуцвайки с окървавени и лепнещи крака. Тя се огледа. — Къде е въздухоплавът?
— Това не е ямата, в която се спуснахме — каза Флангърс, който се бе пооживил. — Изникнали сме в грешното място.
Иризис отпусна Фин-Мах на земята.
— Тогава ще трябва да се катерим.
Флангърс се бе загледал към върха.
— Там нещо се движи.
Двамата пристъпиха обратно в тунела. Фин-Мах промърмори, по-ясно:
— Заобиколете и… през тунела… другата страна.
— Вие сте в съзнание! — възкликна Иризис. Беше ѝ омръзнало да я носи.
Другата жена не отговори. Иризис отново я повдигна и се отправи към дъното на ямата, прекоси я и влезе в тунела, който ги чакаше там. От отсрещната страна отворът му не се бе виждал.
След няколко минути проходът ги отведе в по-голяма дупка. Въздухоплавът изчакваше от отсрещната страна, точно където го бяха оставили. Четиримата му пазачи се оглеждаха, стиснали арбалети.
Иризис избута Фин-Мах на борда и сама рухна вътре, оставайки да лежи на платнената палуба. Двама от войниците пренесоха Флангърс.
Мас вече ги чакаше, загледан нагоре към ръба. Той бе приел обичайния си вид — онзи строен мъж на средна възраст, когото Иризис за пръв път бе срещнала в Госпорт — но изглеждаше някак умърлушен. Все пак не е намерил търсеното. Интересно какво ли е било то?
— Къде беше, когато имахме нужда от теб? — остро попита тя.
— Изпълнявах задълженията си — безстрастно отвърна осведомителят.
— Къде са другарите ни? — извика един млад войник.
— Мъртви са! — Фин-Мах опита да се надигне, но се задоволи да се облегне върху стената на каютата. — Издигни ни — прошепна тя към пилот Инуи. — Извън арбалетен обхват.
Куките бяха издърпани на борда. Инуи завъртя регулатора на газотворителя. Разнесе се тихо съскане и въздухоплавът започна да се издига. Скоро дъното на ямата остана далеч под тях. И тъкмо навреме. Отряд от стотина войници бе навлязъл през разбитата източна стена и се отправяше към ямата. Нашествениците спряха и някой сред тях започна да маха. Инуи се обърна към Фин-Мах.
— Дават ни сигнал. Мисля, че искат да се приземим.
— Продължавай! — отвърна другата и се изправи на крака. Тя се вкопчи във въжените перила, залитайки. — Имам си нареждания. Войници — обърна се Фин-Мах към четиримата, — пригответе оръжията си. Не можем да спираме.
Войниците изглеждаха неспокойни, но се подчиниха. Настръхналата Иризис побърза да вземе арбалет. Верността на тези ратници вече бе подложена на изпитание. Надали щеше да им е нужно много, за да се разбунтуват — ако Фин-Мах бъдеше заловена, те щяха да бъдат съдени заедно с нея.
На земята имаше някакво раздвижване. Фигура в черна роба размаха ръце — скрутатор, когото Иризис не разпозна. Войник приближи високоговорител до устата му.
— Приземете се веднага, които и да сте! — прогърмя той.
— Издигни ни по-високо! — просъска Фин-Мах. Все така вкопчена във въжените перила, тя изкрещя: — Не мога. Поела съм на специална мисия, възложена ми от скрутатор Ксервиш Флид.
Човекът с черната роба грабна тръбата.
— Вече няма никакъв скрутатор Флид. Говорим за осъдения престъпник роб Флид.