Фин-Мах възкликна сподавено. Тя се обърна към Иризис и Флангърс.
— Какво да правя сега?
— Следвайте нарежданията си — посъветва Флангърс.
— Мас? — подвикна тя.
Ейрин Мас бе приклекнал на палубата, потънал в собствените си мисли. Каквото и да го безпокоеше, то бе по-важно от неминуемата им гибел.
— Приземете се незабавно в името на скрутатор Джал-Ниш Хлар! — изкрещя онзи на земята.
— Перквизитор Фин-Мах — каза Инуи, — трябва да се спусна. Получих пряка заповед от по-висша инстанция.
Фин-Мах зарови лице в дланите си.
Щом скрутаторът бе рухнал, каква надежда имаше за тях?
— Вие рискувахте всичко за Флид — каза Иризис. — Смятате ли, че той може да се издигне отново?
Другата жена простена, но след миг се овладя.
— Скрутатор Флид ми нареди да продължа, каквото и да става с него. Така и ще направя. Каквито и да са последиците.
Иризис почувства как Смъртта прекратява работата си сред бойното поле, прокарва палец по ръба на косата си и се усмихва мрачно.
— Скрутаторите ще измъчват всички ни — проплака Инуи, решителна в отчаянието си.
— Поемам командването на този въздухоплав — процеди Фин-Мах. — Ако няма да съдействаш, ще те хвърлим долу при приятелите ти, а майстор Иризис ще се заеме с контролера ти.
Иризис се съмняваше, че ще е в състояние да го управлява, а също така не вярваше, че Фин-Мах би проявила такава жестокост. Но пилотът нямаше как да знае това.
Инуи облиза изпръхналите си устни. Връзката ѝ с машината бе изключително силна. Пилотите и техните въздухоплави споделяха привързаността, съществуваща между операторите на кланкери и техните машини.
— Те ще убият съпруга ми и децата ми — промълви тя с глух глас.
— Не и ако бъдеш принудена — малко по-меко продължи Фин-Мах. — Флангърс, погрижи се.
Самият Флангърс също не харесваше случващото се, но взе арбалета на Иризис и пред очите на всички войници на земята го насочи към пилота.
— Това ще е краят на всички ни — зарида дребната Инуи. Тя се подчини и въздухоплавът поднови изкачването си.
— Пълна тяга на север — каза Фин-Мах.
Войниците на земята започнаха да стрелят, но въздухоплавът се намираше извън обхвата на арбалетите им. Болтовете полетяха обратно надолу. Някой изтича до стената, покатери се отгоре ѝ и трескаво започна да сигнализира към командния пункт.
— Страхувах се, че това ще се случи — каза Фин-Мах. — Без скрутатора ни остава една-единствена възможност. — Със стон тя отново се отпусна върху палубата.
Зад тях три черни въздухоплава се издигнаха от хълма до командната шатра и се отправиха след бегълците.
— А може би не ни остава нито една — каза Иризис, повдигна Фин-Мах и я отнесе вътре.
Част втора
Сълзи
Единадесет
Гилаелит потъваше все по-дълбоко в бездънния асфалт, а не можеше да стори нищо. Геомантията му бе безполезна без някакъв кристал, който да фокусира енергията. Той дори се бе опитал да използва един от тормозещите го камъни в жлъчката, само че камъкът се бе пръснал под напрежението. Агонията все още го измъчваше и щеше да продължи да се задълбочава. Много скоро щеше да му се прииска да умре — ако задушаването не удовлетвореше предварително това му желание.
Единственият оставащ вариант бе представлявала матемантията — странният дял от Тайното изкуство, който Гилаелит бе разработил сам. Но този опит също се оказа безполезен. Матемантията бе философско Изкуство, неприложимо за директни действия, още по-малко в подобна припряна обстановка.
Гилаелит бе отвлечен от снизортския матриарх Гирил, за да помогне на лиринксите в намирането на отдавна потънало селище. Тетрархът го бе открил, но не бе смогнал да се погрижи за бягството си, защото лиринксите не го оставяха без надзор и не му позволяваха да използва геомантичните си инструменти. Впоследствие тунелът, простиращ се сред Голямата сълзевина, се бе пропукал, пропускайки горещ асфалт. Лиринксите бяха успели да избягат с реликвите си, Гилаелит също се бе опитал да ги последва, но не бе разполагал с тяхната бързина.
Той отново се обърна към числата, повдигайки произволна поредица на четвърта степен, за да разчете показаната от тях последователност. Резултатът бе изключително неблагоприятен. Тетрархът опита отново — с още по-лош резултат.
Асфалтът вече достигаше до бедрата му, прекалено гъст, за да позволи бягство. От разкъсания таван започваха да се стичат лепкави късове, капещи върху главата и раменете на Гилаелит. Вонята на битум сграбчваше носа, гърлото и дробовете му.