Крил-Ниш не гореше от желание да ги последва, само че скрутаторът не търпеше оправдания. Той пристъпи до първия ръб и се обърна, за да се спусне с помощта на ръцете си.
Междувременно Флид и Юлия се бяха отдалечили. Гладките стени на овалите напомняха вложени едно в друго бутала. Деветият пръстен бе обвит с дим. Горещина се излъчваше от дълбока яма, чието дъно блестеше в червено. От него се издигаше цилиндрична колона, леко наклонена на една страна. Стените тук се бяха разтекли.
Върху плоския връх на скалния стълб блестяха две капки течен метал, притежаващи живачна яркост. Формата им напомняше водни капки, макар че всяка бе с големината на супник. Тихо жужене долиташе от тях. Юлия бе свалила маската си и запленена се взираше в тях.
— Небеса — каза Флид. — Чуваш ли как пеят сълзите?
— Какво е това? — Крил-Ниш приседна на ръба, надявайки се, че Флид няма да поиска да се сдобие с тях.
— Дестилираните сълзи на възловата точка — отвърна скрутаторът.
— Не разбирам.
— Никоя енергия не може да бъде унищожена напълно, Ниш. Винаги остава някакъв остатък — който е далеч по-сложен от изходния материал. Дали това е било инцидент, или създаването им е било умишлено?
— Флид?
— Според митовете — или слуховете — сълзите представляват прочистената от експлозията същина на възловата точка. Вярва се, че те са изградени от най-чистата субстанция на света. Това е най-търсеният от мистиците материал. Само че никой от тях не се е сдобивал с нещо повече от нищожно късче. За цяла сълза да не говорим. Тези образувания струват колкото цял един континент. — Скрутаторът се взираше в тях с алчни очи.
— И вие ги искате? — каза Ниш. — Те магия ли съдържат?
— Празни — намеси се Юлия.
— В момента не — отвърна Ксервиш. — Но тяхната субстанция, наречена нихилий, абсорбира последователностите на Изкуството с най-голяма лекота от всички останали форми на материя. И притежава качеството да подсилва съхранената в нея магия. Само как ги искам — за да се уверя, че няма да попаднат в чужди ръце.
— И как ще ги вземете?
Флид прецени разстоянието. Овалната яма бе нажежена, обезсмисляйки спускането. Каменният пиедестал изглеждаше по-хладен, но и неговата горещина не би допуснала приближаване — стига да успееха да се приближат. Освен това колоната се намираше под тях и отдалечена на голямо разстояние.
— Дори и да имахме въже или кука, пак не бихме могли да ги отнесем — промърмори скрутаторът.
— Сигурно са тежки?
Ксервиш Флид се замисли за момент.
— Ако притежават тегло, възможно е да са по-тежки от олово. Може да притежават тежестта на злато или платина. А може и да са безтегловни… Да се качваме.
Флид хвърли един последен поглед на копнеж към сълзите и се обърна към стената.
Ниш му помогна да се изкачи на горната тераса, помогна и на Юлия. Сетне скрутаторът му подаде ръка.
— Какво ще правите? — попита Ниш, когато се изкачиха обратно горе.
— Не зная. Времето е изключително неподходящо.
Тримата се оттеглиха в горичка, намираща се на около десет минути път. Флид напълни канчето на надзирателя от едно поточе, с помощта на сухи клонки накладе бездимен огън, уми си ръцете и легна по гръб, затваряйки очи.
— След като полето е мъртво, как успяхте да създадете онази експлозия, за да спасите Юлия? — попита Ниш. Това не му даваше мира.
Ксервиш го погледна раздразнено.
— Не можеш ли да пазиш тишина? Опитвам се да мисля.
Крил-Ниш остана загледан в скрутатора. Накрая последният изсумтя.
— Върви по дяволите, Ниш. Махай се.
Механикът рязко се надигна, но Флид продължи:
— Остави. Така или иначе си забравих мислите. — Той отдръпна окървавения си крачол, за да покаже разкъса в бедрото си. — Преди много време бях вложил зареден кристал в крака си. За подобен случай.
— Разполагали сте с него през цялото това време? — възкликна Ниш. — Защо не сте го използвали, за да се спасите?
— Той беше за краен случай — тросна се Флид.
— И поробването не влиза в категорията на крайните случаи?
Механикът се затрудняваше да осмисли това.
— Животът ми не бе в опасност — като изключим риска да ме отегчиш до смърт. Исках да остана край армията колкото се може по-дълго, за да зная какво възнамерява да предприеме Джал-Ниш. Знаеш, че баща ти подготвя нападение срещу лиринксите? Немислима лудост, която може да свърши само по един начин.