— Чух робите да обсъждат това — рече Крил-Ниш.
— Сега няма как да получавам пресни сведения, което е лошо.
— Ами кристалът в крака ви?
— Може да бъде използван само еднократно.
— Защо не вшихте два? Или двадесетина?
Флид скочи гневно:
— Ти изобщо размишляваш ли, преди да си отвориш устата? Всичко си има цена, механико, а имплантирането на зареден кристал изисква особено висока цена. А изразходването му… — Той поклати глава.
Раната в бедрото на скрутатора бе дълга колкото малкия пръст на Ниш. Краищата ѝ бяха обгорени.
— Сигурно боли — отбеляза Ниш.
— Служиш си с думите като ковач, развихрил се в градина! Скрутаторите биват обучавани да превъзмогват телесните страдания, а аз съм имал възможността да се упражнявам повече от останалите. И пак едва се сдържам да не започна да вия от болка.
Флид откъсна ръкава на ризата си, раздра го на ивици и ги пусна да кипят в канчето. След минутка той ги извади, размаха ги във въздуха, за да ги охлади, и ги омота около раната.
— Това ще свърши работа. — След като зарови огнището, Флид закуца към един хълм, издигащ се на около половин левга на изток.
— Къде отиваме? — попита механикът.
— Сами не сме в състояние да се сдобием със сълзите, така че ще трябва да потърся помощ.
Отне им почти час да достигнат хълма, който приличаше на гърда с каменисто зърно от сива скала. Задъханият Флид приседна на върха, за да си поеме дъх. Тукашната равна скала бе разсечена от ствола на самотно дърво. Тримата приседнаха за малко в нищожната сянка.
— Сигурно ти е направило впечатление, че този хълм се разпознава лесно — рече скрутаторът. — Иризис и Фин-Мах трябваше да чакат тук с въздухоплава, ако успеят да се измъкнат от Снизорт.
— Какво са правили там?
— Не е твоя работа.
— Знаехте ли, че ще бъдете арестуван?
— Гор се нуждаеше от изкупителна жертва, а аз не можех да сторя нищо, без да… — Той замълча, загледан в посоката на възловата точка. — Разбира се. Ако Фин-Мах и Иризис наистина са избягали, трябва да са били тук преди дни. Разпръснете се. Търсете някакъв знак.
Откриха го почти след час: украсен кинжал, забит под ъгъл, показващ хвърлянето му от въздуха. Върху острието имаше три груби драскулки: да, не, 3.
— Какво означава това? — рече механикът.
— Означава, че Фин-Мах е намерила това, което е отишла да търси, че е била преследвана и се е наложило да избяга, и че е отишла на третото място, което ѝ споменах.
— Което е?
— Не е твоя работа.
Ниш въздъхна. В подобно настроение Флид бе нетърпим.
— В такъв случай ще трябва да продължим пеш — мрачно каза той. Макар и опасен, полетът си оставаше най-приятният начин за пътуване. — Далече ли е?
Отговорът бе в типичен за Флид стил:
— По-далече от онези, които ни преследват.
Бяха започнали да се спускат, когато нещо за момент затъмни слънцето в южната част на небето.
— Това е въздухоплав! — тихо възкликна Ниш. — Може би Иризис се връща за нас?
Флид присви очи към петното, което се движеше ниско над земята и следваше дърветата, успоредни на поток.
— Не, тя не би се осмелила посред бял ден. — Машината започна да лъкатуши, сякаш следвайки нещо. — Какво ли правят?
— Кучета! — прошепна Юлия. След напускането на кратера тя бе тъй притихнала, че Ниш бе забравил присъствието ѝ.
— Открили са следите ни — каза скрутаторът.
Ниш грабна тежък клон.
— Тогава по-добре да се подготвим за битка.
— Прикрий се! Нямаме шанс срещу толкова много хора.
Флид потъна зад ствола на дърво, изникващо под наклон от хълма. Ниш приклекна зад две скали, покрити с жълтеникави лишеи.
Въздухоплавът се издигна и се понесе право към кратера. Скрутаторът простена. Подобен звук издаваха клоните на дървета, поклащащи се в буря.
— Остава ни само да се надяваме, че никой няма да разпознае лежащото там.
Машината спря. Девет фигури слязоха в ямата — седем души и две кучета. Пилотът и още един човек останаха на борда на въздухоплава. Ниш стисна юмруци. След няколко минути машината се издигна, приближи се до кратера, разклати се под въздушното течение и започна да се спуска.
— Това е опасна маневра — отбеляза Флид. — Ако стените на торбата докоснат някоя от нажежените стени, с тях е свършено.
Мина време. Върхът на въздухоплава продължаваше да стърчи от ямата.
— Какво правят? — попита Ниш.
— Някой много добър пилот би могъл да спусне машината до пиедестала. Тогава сдобиването със сълзите би било лесно.