— Доста се бавят — обади се механикът след няколко минути.
— Мълчи!
Въздухоплавът се издигна отново и се разклати, обръщайки нос към скривалището им.
— Който и да е това — с любопитно безстрастен глас каза Флид, — сълзите са у него.
Машината се разклати, обърна се и се понесе към лагера.
— По-добре да се убедим — додаде скрутаторът.
Тримата поеха към подножието.
— Бих казал, че сълзите са по-важни от нас — с надежда каза механикът.
— Така е, Ниш, но скрутаторите няма да се откажат от преследването.
Все още стелещият се дим ги насочваше към мястото. Той бе жълтеникавокафяв с черни примеси и миришеше на изгоряла плът.
— Не виждам нищо — каза надничащият Флид. — Ще трябва да сляза.
— Нещо против този път да остана? — каза Ниш. Гадеше му се от вонята.
— Добра идея. Остани на пост. Ти също, Юлия. Юлия?
Тя бе изостанала, затъквайки носа си по-плътно.
— Това е лошо място — прошепна тя.
— Не е нужно да се приближаваш. — Флид внимателно спусна ранения си крак.
Крил-Ниш наблюдаваше слизането му. Край четвъртия овал скрутаторът се изгуби сред кафеникав дим, от който се разнесе кашлицата му. Ниш се отдръпна от ръба. Когато се приближи обратно, Флид не се виждаше никъде.
— Той добре ли е? — обърна се механикът към Юлия.
Тя се задави и се преви, неспособна да отвърне. Крил-Ниш започна да обхожда кратера, но не откри по-ясна гледка. След около пет минути Флид започна да се изкачва.
Механикът му помогна да преодолее последния овал. Кожата под очите на скрутатора бе посиняла с оттенъка на еднодневен белег. Нужно му беше известно време, за да се отърси от замайването.
— Няма ли ги? — каза Ниш.
— Няма ги.
— Кой ли ги е взел?
— Предполагам Гор, макар че би могъл да се окаже всеки от скрутаторите. Ти можеш ли да прецениш, Юлия?
— Не — прошепна тя. — Нищо не мога да кажа. Не виждам нищо.
В напрегнати моменти тя губеше модела си.
— Но който и да е бил — продължи скрутаторът, — погрижил се е никой друг да не узнае.
— Какво искате да кажете?
— Дъното е покрито с тела. Шестима войници и картографът. Дори кучетата са убити. След час телата на свидетелите ще се сронят на пепел.
— Оставаме само ние — рече Ниш. — И пилотът.
— Той е нужен, за да отведе скрутатора обратно в лагера, но щом въздухоплавът се приземи, бройката на мъртъвците ще се увеличи. Скрутаторът ще го обяви за пристъп.
— Ами войниците?
— Ще каже, че аз съм ги нападнал от засада и съм ги унищожил с помощта на друг зареден кристал. Никой няма да е в състояние да докаже противното.
— Ако е знаел, че наблюдаваме, може да ни остават минути живот — рече механикът.
— Той знае, че сме били тук — каза Флид. — Ти сам видя, че въздухоплавът ни проследи до възловата точка. Щом скрие сълзите на безопасно място, ще се върне за нас.
— Тогава да не се застояваме тук. Накъде, сър?
— Север.
Тримата продължиха, придържайки се към най-ниското. Юлия скимтеше и крачеше близо до Ниш, който бе прекалено зает, за да забележи. След няколко минути тя го остави и хвана Флид за ръката, а той я прегърна през рамо. Лицето на дребната жена бе зачервено, което изненада механика — при последната им среща Юлия се бе изкачвала по склоновете на Тиртракс далеч по-лесно от него самия.
— Дали случилото се е било инцидент? — отново се питаше Флид, когато приседнаха да починат сред купчина камънаци. — Или е било планирано от самото начало?
— За какво говорите, сър?
— Ами ако устройството, което Гор ми даде, е било проектирано дефектно, за да разруши възловата точка и създаде сълзите?
— Как е възможно това, сър? Вие ми казахте, че устройството е било изпробвано.
— Не зная. Скрутатор Кларм не е човек, който би се оставил да го заблудят, но пък не мога да повярвам, че разрушаването на възловата точка и създаването на сълзите са били случайност. И друго нещо ме обърква: защо замислилият това не е отишъл веднага на мястото на експлозията?
— Може би битката го е забавила. Или е смятал, че сълзите ще се оформят при възлопресушителя — предположи Ниш.
— Да, за това не се бях замислял — кимна скрутаторът. — И може би по-рано кратерът е бил прекалено горещ, за да позволи приближаване, и прекалено одимен, за да позволи оглед.
— Тогава защо не е поставил охрана?
— Това би издало, че в ямата има нещо специално. Въпросният не е искал някой друг да узнае за сълзите.
— Дори скрутаторите?