— Особено скрутаторите. — Ксервиш Флид подмяташе камъче, потънал в размисъл. — Нещата са по-дълбоки, отколкото изглеждат, Ниш.
— Не разбирам — отвърна механикът.
— Аз също, но ме притеснява фактът, че някой познава Изкуството в такава задълбоченост. Защо са били създадени сълзите?
— За да подпомогнат осъществяването на нечии амбиции.
— Да, говорим за амбициозен човек. До този момент аз го описвах като мъж, но не бива да прибързвам с предположенията. Сред скрутаторите има и четири жени. Но за момента личността не е толкова важна. Ако узнаем амбицията, тя ще ни посочи човека. Но…
Той се изправи и започна да се разхожда, поглеждайки към Ниш и Юлия. Тя бе приседнала малко встрани, обвила корема си с ръце, и лекичко се поклащаше.
— Какво има, сър?
Флид рязко кимна. Следвайки безмълвната повеля, механикът се надигна и се приближи до отдалечилия се скрутатор.
— Нима не се доверявате на Юлия, сър?
— Тя не е нужно да знае.
— Ами аз?
— На урод като теб му е изтрябвало още по-малко! — отсечено заяви Флид. — Уви, ти си единственото, с което разполагам. Изречеш ли и една сричка от това, което ще ти кажа, смятай се за мъртвец.
Тонът на скрутатора загатваше, че тези му думи не са обичайните обиди. Ниш преглътна.
— Чудех се — поднови предишните си размишления Флид — дали това не е опит за заграбване на власт.
— Не знаех, че има власт, разполагаща се над скрутаторите.
За момент Ксервиш Флид се поколеба.
— Излагам главата си на риск, споменавайки това, твоята също, но тъй като и двамата сме бегълци извън закона, а аз се нуждая от трибуна, ще направя изключение. Това е най-ревностно пазената тайна. Скрутаторите се преструват, че те движат света, но в действителност се подчиняват на Нуминатора. Така е било още от самото сформиране на Съвета.
— Ноктести — провикна се Юлия. — Приближават бързо!
Очите ѝ отново бяха покрити. Тя бе обърнала лице на северозапад. Ниш не виждаше нищо, само че Юлия не грешеше. След три минути във въздуха се появиха три петънца, летящи високо. Те се понесоха право към кратера, който се намираше на почти цяла левга от скривалището на скрутатора и спътниците му.
— Какво ли търсят? — рече Ниш.
— Узнали са какво се е случило с възловата точка — каза Флид, който се покатерваше върху един камък, за да вижда по-добре. — Само че пристигат със закъснение.
Двама от лиринксите полетяха към димящата дупка, а третият остана да кръжи високо, бдейки. След минутка първите двама изникнаха отново. След като описаха още няколко кръга, създанията се понесоха към човешката армия.
— Няма да ги намерят — рече Флид. — По това време сълзите ще са скрити добре. Интересно какво ли ще направят лиринксите?
Създанията изчезнаха в далечината.
— Кой е този Нуминатор? — попита Ниш.
— Може и да има такива, които знаят, но те не казват. Някои от скрутаторите смятат, че названието му е произлязло от думата за божественост в един от древните диалекти, макар че самообявяването за божество съдържа неимоверна арогантност. Със сигурност мога да кажа само това: преди повече от столетие, малко след като войната е придобила световни мащаби и Съветът на Сантенар, както се е наричал тогава, се е опитвал да обедини цялата планета срещу врага, силата, наричаща себе си Нуминатор, поела властта. Имало е ожесточени сражения. Множество мистици погинали, преди Нуминаторът да укрепи властта си. Оцелелите от тях основали Съвета на скрутаторите. Нуминаторът наложил, или наложила, правила, чрез които Съветът да направлява света, но иначе не се намесва в по-нищожните дела. Понякога скрутаторите са проявявали недоволство против режима му, дори са се опитвали да се бунтуват, но винаги са получавали жесток урок.
— И вие сте били един от разбунтувалите се? — попита Ниш.
— Последните дрязги са се случили много преди това. Моето престъпление се заключаваше в интереса ми към неща, които не ме касаеха. Скрутаторите се погрижиха да си извлека поука, като ме наказаха лично — за да избегнат наказание. И ме научиха добре.
Механикът помълча, размишлявайки над чутото до момента.
— И смятате, че Съветът умишлено е създал тези сълзи, за да се изправи срещу Нуминатора?
— Не Съветът. Един човек, който за начало иска да получи власт над Съвета. За начало.
— Но защо сега, когато войната се развива толкова зле и едно разделение може да се окаже фатално?
— Не зная. Може би този план е бил замислян от десетилетия. Освен това не е сигурно, че човекът, взел сълзите, е този, който е планирал създаването им.