— Какво още можеш да ни кажеш за него?
— След като напуснах Тиртракс, той се опитваше да ми попречи да се отдалеча.
— Но ти си успяла да го сториш — веднага реагира аахимата.
Това беше опасен момент. Те не биваше да се замислят над тайната на полета.
— Извадих амплимета, поставих обикновен хедрон на негово място и се отдалечих извън влиянието на възловата точка.
— Какво друго правеше кристалът? — продължи старицата.
— След като избягах от лагера ви — където вие стреляхте по мен безпричинно! — се опитах да насоча таптера към Лайбинг. В Боргистри.
— Защо? — осведоми се Юриен. Тя не обърна внимание на избухването.
— За да изпълня дълга си и да го дам на скрутаторите, но амплиметът не ми позволи. Той насочи таптера към друга мощна възлова точка, Бореа Нгурле, но когато достигнахме планината и завих към Нириандиол, кристалът не ми позволяваше да продължа и натам. Толкова се ядосах, че реших да строша амплимета…
— И какво стана после? — напрегнато каза Витис. Тиан бе сигурна, че той е повярвал.
— Бипирамидата прекъсна притока на енергия и таптерът се разби сред дърветата. Така осакатях. — Съгласно замисъла, тя не спомена за лиринкското целение.
— Ще признаеш ли и друго? — каза Юриен.
Занаятчията не хареса думата, която аахимата бе употребила, но разказа за престоя си в Нириандиол и Снизорт, където амплиметът също общувал с възловите точки.
— Древните текстове споменават подобно нещо — тихо се обърна Юриен към Витис. — Това може да обяснява мистерията на последния амплимет, който използвахме — и катастрофата, която причини.
— След смъртта на цял клан, последвана от цяла вечност неяснота, кой би могъл да каже? — рече Витис.
— Ти каза, че амплиметът разговарял с теб — неочаквано каза Юриен. — Как звучи гласът му?
— Моля? — каза Тиан, която не бе обмисляла това.
— Ти каза, че той ти нашепвал! — тросна се възрастната жена.
— Звучи… малко като теб, но с много по-възрастен глас. Скърцащо шумолене. — Тиан се постара да го пресъздаде. — В общи линии така звучи. Не мога да го повторя.
— И какво ти казва?
За този въпрос Тиан бе готова — бе прекарала последните два часа в търсене на отговор.
— Възлерегулаторът пристига. Трябва да защитя амплимета за него.
— Какъв е този Възлерегулатор? — каза Витис с известно нетърпение в гласа.
— Не каза. Но…
— Какво? — подканиха я в един глас аахимите.
— Не мисля че той — или то — е част от този свят.
Витис се напрегна, сетне извади обвития в платина амплимет от един метален сандък и го разгърна.
— Да видим дали ще иска да разговаря отново с теб, Тиан.
— Махни го! — извика Юриен, потръпвайки. — Как смееш да го носиш тук след това, което той стори току-що?
— Да не мислиш, че искам? — изфуча предводителят. — Винаги съм бил против. Но запасите ни са почти изчерпани, а без конструкти сме безпомощни. Ако враговете се завърнат, ще ни унищожат за по-малко от ден. Амплиметът ме ужасява, но това е единственият начин. Вземи го, Тиан.
Занаятчията усещаше смъртта на Генис в кристала.
— Страх ме е. — Тя посегна към амплимета, но спря. — Когато той говори с мен, всичко е толкова ясно и съвършено, но после става неясно като сън. — Потръпвайки като от желание, Тиан събуди спомените си от абстиненциите, за да придаде правдоподобност. — Искам само да се вслушам отново.
С разсеян поглед тя се втренчи в платнището на шатрата.
Триор рязко нахлу вътре, разклащайки цялата палатка. Смъртта на Генис бе заличила хладната ѝ красота, оставяйки аахимата подпухнала, зачервена и състарена с поне две десетилетия. Виждайки амплимета върху протегнатата длан на Витис, жената затрепери от гняв.
— Никаква поука ли не извлече от смъртта на сина ми? — яростно каза тя.
— Можеш ли да намериш начин да се измъкнем? — каза Витис и отстъпи една крачка от яростта ѝ. Той загърна бипирамидата, но не я прибра.
Погледът на Триор следеше движенията му.
— Генис никога няма да напусне това място.
Предводителят отказваше да я поглежда в очите.
— Съжалявам. Той ме умоляваше, Триор. Предупредих го — знаеш мнението ми по този въпрос — но той беше неумолим. Каза, че ти си го научила да се справя с амплимета. — Погледът му пламтеше.
— Как бих могла? — каза Триор, но този път тя отказваше да го погледне.