— Не зная. Или той ме е излъгал тогава, или ти ме лъжеш сега.
— Неизменно се връщаш към старата песен, Витис.
— А клан Натаз не спира да се връща към онова вманиачаване, докарвало ни само гибел.
Гибел? Каква ли история имаше този кристал — или някой негов родственик — за която Тиан нямаше и понятие?
— Поне моят син се показа достатъчно смел! — просъска Триор. — Щом си се страхувал сам да поемеш риска, защо не връчи амплимета на приемния си син?
— Той е всичко, което е останало от клан Интис — рече другият, сякаш това обясняваше всичко.
— От клан Интис са останали единствено един влюбен мухльо и един грохнал мъж, който дори не е мъж.
— Как смееш! — кресна Витис.
Тя говореше спокойно, внимателно, студено.
— Ти не си стерилен, Витис, както твърдиш — ти си импотентен! Липсата на мъжественост обяснява страхливостта ти.
— Ако не знаех, че мъката е помрачила разсъдъка ти, щях да те държа отговорна за тези думи — отвърна той. — Клан Натаз винаги е точил лиги по тези смъртоносни кристали. А клан Интис винаги е представлявал гласът на разума.
— Достатъчно — каза Юриен. Тя не повиши глас, но описа сложен жест във въздуха, премествайки ръка от Витис към Триор.
С огромно усилие на волята Витис се овладя и сведе глава към скърбящата майка.
— Моите съболезнования, Триор. Генис беше прекрасен младеж. Той ме убеди, че е достатъчно силен, и аз неохотно му позволих. Кажи ми, Триор, за себе си ли искаше кристала, или за сина си?
— Никога не бих рискувала сина си.
Погледът на чернокосата аахима пробяга към амплимета. Дори и след смъртта на Генис Триор все още копнееше за кристала.
— Да продължим — каза Юриен.
Със свободната си ръка Витис посегна към Тиан, но старицата го спря.
— По-добре не я докосвай, докато тя е под влиянието на кристала. Тиан, разкажи ни за Възлерегулатора.
— За какво става въпрос? — попита Триор.
Юриен обясни.
Тиан се опита да си припомни онези образи от Аахан, които бе видяла в първите си кристални сънища с Минис.
— Носени сред огън — поде тя със заваления глас на сънуваща. — Черни звездни цветя… червена скала пълзи и лази. Сянка в роба се очертава сред пламъците. Дълга коса, дълги пръсти.
Витис и Триор се втренчиха един в друг.
— Първи клан! — просъска Витис. — Роден съм край самите пламенливи пукнатини на планината Сат!
— Огънят заля цял Аахан. Това може да се отнася за всички ни — каза Триор. — Но черната унища е цветето, което символизира клана ни.
— Клан Натаз стои в основата на всички беди, стоварили се върху дедите ни — рече предводителят.
— Клан Шазмаор е отговорен за онези беди! — студено възрази Триор. — Натаз спаси Аахан, плащайки жестока цена.
— Така твърдят вашите хроники — изсумтя Витис. — Нашите Истории винаги са оспорвали това.
Тя не обърна внимание.
— А и ако ти беше този Възлерегулатор, за когото тя говори, защо Минис не го е предрекъл?
— Кой би могъл да рече какво означават предсказанията му?
— Изискваш прекалено много от момчето — каза Юриен. — Ако не беше то, сега нямаше да сме тук.
— Аз не бих приписал това като негова заслуга — остро каза Витис.
— Но аз го приписвам. А що се отнася до мистериозния Възлерегулатор, възможно е дребната негодница да си измисля.
Изглежда Юриен таеше огромно презрение към Тиан, за да се изказва по такъв непочтителен начин пред нея на собствения ѝ език. Освен ако аахимите умишлено не искаха да ѝ покажат какво смятат за нея.
— На мен ми се струва, че всичко съвпада — рече Витис. — Възможно ли е тя действително да лъже, Юриен?
— Не усещам неистина — отвърна старицата. — Елате. — Тя придърпа останалите двама към далечната стена на шатрата.
Тиан, все още загледана в празнотата, напрегна слух, за да ги чуе.
— Този амплимет е дори по-опасен, отколкото се страхувахме, Витис — тихо рече Юриен.
— Помня, че аз бях този, който предупреди Триор при пристигането ни в Тиртракс.
— Ако го бях взела тогава — ожесточено каза тъмнокосата аахима, — сега нямаше да се намираме в тази ситуация. Никога не бих допуснала кристалът да достигне първата фаза на разбуждане.
— По онова време той вече се е намирал в нея — каза Юриен. — Ако го беше взела, целият ти клан щеше да е погинал. Унищожи амплимета, Витис.
— Мога да го контролирам — възрази Триор. — Ако го бях взела, Генис щеше да е още жив.
— Престани да хвърляш мъртвеца си в лицето ми — аз изгубих целия си клан! — За момент Витис стрелна с изпепеляващ поглед Тиан. — И ще сторя нужното, за да го възстановя.