Умът на дребната Инуи бързо гаснеше. Тя редуваше дълги периоди на мълчание с пристъпи на ожесточен вой и ридания за близките си. Контролерът представляваше единствената ѝ утеха. Той не напускаше прегръдките ѝ дори по време на съня ѝ. През останалото време Инуи го милваше, люлееше и се обръщаше към него като към бебе. Фин-Мах, обичайно загрижена за подчинените си, не успя да я утеши.
Флангърс също се усамотяваше — доколкото това бе възможно — и отпращаше Иризис всеки път, когато тя се опиташе да се приближи към него. Но на третото утро, докато високата жена се разхождаше боса по протежението на малко поточе, за да подири укритие от жегата, тя се натъкна на седящия на брега Флангърс. Той бе подпрял брадичка в дланите си. И несъмнено бе чул приближаването ѝ, но не реагира. Върху бедрото му личеше прясна превръзка, за която Иризис с удовлетворение забеляза, че не е окървавена. Ножницата с меча лежеше на един мъхест камък до него. Това не ѝ се стори необичайно: добрият войник никога не се разделяше с оръжията си.
Жената отпусна ръка върху рамото му.
— Проклета, проклета война.
Флангърс не погледна към нея.
— Аз съм обикновен войник, научен да изпълнява заповеди. Но какво да правя, когато нарежданията си противоречат?
— Следваш съвестта си.
— Съвестта ми също бива разкъсвана в две противоположни посоки, Иризис. Скрутатор Флид е добър човек, когото бих следвал безпрекословно. Но понастоящем той е отстранен от длъжност. Това прави нарежданията му нелегитимни. Същото се отнася и за заповедите на Фин-Мах. Аз ѝ се подчиних, но това ми струваше клетвата, дълга и честта. Аз станах клетвопрестъпник, Иризис, предател в собствените си очи. Убих екипажа на скрутатор Кларм, предадох онези, които се бях заклел да защитавам. Как бих могъл да живея с това?
— Не бива да губим вярата си — отвърна Иризис. — Трябва да следваме Флид, колкото и да е трудно това.
— Ти не разбираш — тихо каза войникът. — Ти не бе принудена да избираш. Войнишката клетва е всичко. В продължение на шест години аз излагах живота си на риск, за да защитя онези, които са по-слаби от мен. Изпълних дълга си и бях възнаграден. Бях герой. А сега съм долен предател, обърнал се против собствените си другари, за да ги убие без предупреждение.
— Ти изпълняваше заповед — смутено възрази тя.
— Нима това оправдава постъпката ми?
— Не зная. — Иризис не се беше замисляла над това.
— Не събрах смелостта да се опълча на Фин-Мах, а трябваше.
Иризис не знаеше какво да отговори на това.
— През целия си досегашен живот исках единствено да изпълня дълга си — продължи той. — А след това да си изкарвам прехраната честно, да си намеря добра жена и да споделя живота си с нея, с децата и с приятелите си. Сега всичко това е изгубено. Остава ми само един изход, изходът на страхливците, но поне той ще сложи край. Сега ще те помоля да ме оставиш сам, Иризис.
Той се надигна и посегна към меча си. Иризис осъзна замисъла му едва когато половината острие бе напуснало ножницата.
— Не! — извика тя и скочи насреща му.
Макар и боец, Флангърс бе внимателен. Той не я изблъска, а каза:
— Моля те, Иризис, върви си. Това не е гледка, която…
— Ще ме изслушаш ли?
— Няма смисъл.
Той се отдръпна, изтегли меча с безшумно и опитно движение. Със следващото движение той го обърна и допря върха до стомаха си.
Иризис не бе очаквала такава бързина. Бе предполагала, че този момент ще бъде предшестван от няколко мига размисъл или някакви последни думи. Без да се замисля, тя се вкопчи в острието с две ръце. Острите ръбове се врязаха в пръстите и дланите ѝ.
Флангърс видимо се притесни при вида на кръвта ѝ — още една странност за един войник.
— Отдръпни се, Иризис — тихо каза той. — Това острие може да ти отсече пръстите в един миг.
— Тогава ще остана да живея без пръсти, защото няма да се отдръпна. Остави меча, Флангърс. Изслушай ме.
След един преценяващ поглед, целящ да провери решителността ѝ, войникът леко поклати глава. Скованото му тяло се отпусна и той отдръпна върха от стомаха си. Иризис последва движението му и не пусна острието, докато мечът не се озова обратно върху камъните. Самата тя се бе доближавала до подобна постъпка.
Флангърс я хвана за китките и обърна дланите ѝ към себе си. Върху тях и през шест от пръстите личаха дълбоки разрези.
— Погледни какво си причинила на красивите си ръце! Защо, Иризис?