Наистина необичаен войник.
— Защото ние и Ксервиш Флид се нуждаем от теб, Флангърс.
Тя изглеждаше особено красива, когато повдигна глава, за да го погледне в очите.
— И защото двамата с теб се сражавахме в подземията на Снизорт. Ти си мой боен другар.
— Тогава ще разбереш защо трябва да запазя честта си по единствения начин, който ми е останал.
— И няма да се откажеш от решението си?
— Не мога да се откажа, Иризис. Но първо ми позволи да се погрижа за ръцете ти. Сигурно много те боли.
Тя не каза нищо, но му позволи да я отведе обратно до въздухоплава, където Флангърс почисти раните, намаза ги с мехлем и ги превърза с жълтеникави парчета плат. Приключил, много внимателно той постави ръцете ѝ в скута ѝ.
— Сега ще ми позволиш ли да се оттегля с чест?
— Само след като изплатиш дълга си — отвърна жената.
Войникът се навъси.
— Какъв дълг?
— Аз рискувах живота си, когато се спуснах да те търся в онази бездна. Според обичаите на моя народ, а предполагам и на твоя, ти ми дължиш живота си. Това също е въпрос на чест.
— Но после аз те изтеглих. — Флангърс бе започнал да се поти.
— И сама щях да се изкача по въжето — излъга тя, — така че това не се брои за спасяване.
— И искаш живота ми в замяна?
— Това е единствената разменна монета, с която разполагаш.
Той дълго размишлява, преди накрая да сведе глава.
— Да, както сама каза, това е въпрос на чест. Животът ми ти принадлежи и нямам право да го отнемам, докато ти не ме освободиш.
Иризис тихо издиша затаения дъх.
— Благодаря ти, Флангърс. Няма да съжаляваш.
— Ще съжалявам всяка минута от времето, през което честта ми остава осквернена — отвърна той, — само че вече дадох дума и няма да се отрека от нея. — Войникът се изправи и се обърна към кърмата. — Но, разбира се, ако някога те спася, дългът ми ще се смята за платен и животът ми отново ще ми принадлежи. Така налага честта.
Иризис го остави. Тревогите ѝ бяха единствено отложени.
— Иризис, събуди се. — Флангърс я разтърсваше за рамото. — Нещо става.
— Какво? — промълви тя, все още сънена. Беше посред нощ.
— Тихо. — Той я издигна от завивките ѝ. — Войниците подготвят бунт. Вземи. — Той постави нож в ръката ѝ и се изправи край вратата на каютата.
Нямаше време Иризис да търси ботушите си. Тя събуди Фин-Мах и пилота. Инуи си пое дълбок дъх, очевидно канеща се да изпищи. Високата жена побърза да притисне бинтованата си длан над устата ѝ.
— Не крещи! — просъска тя. — Или всички ще бъдем избити. Има ли начин да се измъкнем незабелязано?
Инуи преглътна уплашено. Насечените ѝ вдишвания почти се сливаха в едно:
— Само като разрежем тавана.
Иризис се покатери на един сандък и прободе платнището с ножа си. Тъканта се разпра шумно — прекалено шумно, за да ѝ се понрави.
— Какво правят сега, Флангърс? — прошепна тя.
— Събират смелост да ни нападнат. Те са добре обучени. Нямаме шанс срещу четирима.
— Съмнявам се, че ще нападнат жени — каза Фин-Мах. — Наказанието за посегателство срещу жени във фертилна възраст е изключително сурово. Освен това аз все още съм перквизитор и имам известна власт, дори и след случилото се онзи ден. Те ще понесат отговорност за постъпките си.
— В безизходното си отчаяние те първо ще ни избият, а после ще мислят за последиците — рече Иризис. — Можете ли да им отвлечете вниманието, докато разрязвам покрива?
Фин-Мах направи някакво движение, което в полумрака русата жена не можа да различи. Неочаквано мъжки глас прогърмя отвъд стената:
— Ти ритни вратата, Рулф. Аз ще се заема с предателя, а…
— Защо крещиш? — изпищя друг. Звукът от гласа му болезнено се вряза в ушите на Иризис.
— Не кре… — поде първият и млъкна.
— Магьосничество! — прошепна трети. Съсъкът му прозвуча с настойчивостта на избухващ котел.
Иризис разкъса покрива и се издигна. Флангърс я последва. Войниците все още стояха край вратата. Едър мъж изтегли меча си с оглушителен звук, поколеба се за миг, престраши се и ритна вратата. Отхвърчането ѝ бе гръмовно.
Войникът се хвърли вътре, но веднага отскочи назад, захвърляйки меча си, който се бе нажежил. Дим започна да се извива от палубата. Някой срита оръжието отвъд.
— Следващият, който шавне, получава болт право в окото — рече Флангърс, повдигнал арбалета си. — Положете оръжие.
Войниците погледнаха нагоре. За момент никой не помръдна и Иризис затаи дъх. Флангърс можеше да простреля един, но останалите трима щяха да се нахвърлят върху му. Сблъсък на четирима срещу един можеше да завърши само по един начин.