— Е, кой ще бъде пръв? — каза Флангърс, местейки оръжието последователно. — Ти ли, бабаитко?
Онзи стисна меча си.
— Готов съм да умра в името на дълга си — озъби се той. — Не ме е страх от жалък предател като теб.
Иризис усети болката на Флангърс, който не каза нищо.
— И от перквизитор ли не те е страх? — каза Фин-Мах, изникнала на прага.
Бял дим се издигаше от храсталаците, където все още лежеше нажеженият меч. Предводителят на войниците хвърли кос поглед натам и отпусна оръжие.
— Бягайте — тихо продължи Фин-Мах. — Кажете на скрутаторите, че съм ви принудила с Изкуството си. Не е далеч от истината.
Онзи кимна, без да я поглежда, и се прекачи на земята. Останалите трима го последваха. Скоро войниците изчезнаха в гората.
— Инуи — каза перквизиторът, — приготви се да ни издигнеш. Иризис, вие двамата с Флангърс приберете въжетата.
— Къде отиваме? — попита Иризис.
— В следващото място от списъка на Флид. Опасно е да оставаме тук, онези може да си променят мнението и да се върнат към първоначалния си план.
Прекараха повече от седмица в обикаляне на скривалища. В някои случаи спираха само колкото да проверят за съобщение от Ейрин Мас. През цялото време не го видяха нито веднъж.
На деветия ден от бунта те прелитаха над поредното място на среща — мъртво дърво с овъглен и кух ствол, прекършено сравнително високо. Внезапно от върха му изникна размахваща се ръка.
Инуи спря въздухоплава. Флангърс спусна въжената стълба и Мас се изкачи на борда.
— Тръгваме на запад — рече той.
— Откри ли скрутатора? — извика Иризис.
— Открих къде е — свъсено отвърна осведомителят. — Бил е изпратен да тегли кланкери. Крил-Ниш Хлар, осъден от баща си, е бил заедно с него.
— Ниш? — Иризис установи, че гласът ѝ е станал писклив. — Той е жив?
— За момента.
— Ти каза, че е бил изпратен — подкани го Фин-Мах. — Какво е станало?
— Преди шест дни е избягал и заедно с Ниш и Юлия е поел на север.
— В такъв случай можем да приемем, че е получил съобщението — каза Иризис. — По-добре да тръгнем след тях.
— За съжаление — рече Ейрин Мас — ги преследва цялата мощ на скрутаторите, включително не по-малко от три въздухоплава. Рискът е прекалено голям.
— И какво ще правим тогава?
— Ще се отправим към мястото на срещата. И ще чакаме.
— Прекрасно! — възкликна Иризис. От дъното на сърцето си тя ненавиждаше принудителното бездействие.
Имаше и друг проблем. Финадрът, заради който бяха рискували толкова много, вехнеше с всеки изминал ден. Те се стараеха да го държат на хладно и влажно място, но това не беше достатъчно. Иризис бе сигурна, че след няколко дни той ще стане неизползваем. Тогава жертвите им щяха да се окажат напразни.
Поне Ниш беше жив. Тя бе смятала, че е приключила с него, но в последно време той често бе изниквал в мислите ѝ. Иризис би дала всичко, за да се озове край него в този момент.
Седемнадесет
Гилаелит падаше бързо, с краката надолу, така че по времето, когато Гирил успя да реагира, той бе прелетял сто дължини и се носеше право към Туркадско море. Падането от тази височина щеше да се окаже смъртоносно.
Тя сви огромните си криле в стреловидна форма и се гмурна след него. В началото не изглеждаше, че Гирил се приближава. Тетрархът местеше поглед между нея и морето. Той знаеше какво възнамерява да направи лиринкската предводителка, но щеше ли тя да успее да го стори навреме?
Гирил изрече нещо към него, макар че вятърът отнесе звука. Какво искаше тя от него?
Да забави падането! Гилаелит разпери крака и придърпа пешовете на дрехата си. Платът започна да плющи под насрещния напор. Образувалото се съпротивление се отрази на скоростта му, макар и малко. Щеше ли това да се окаже достатъчно?
Водата стремително израстваше насреща му. Гирил се хвърли надолу, сграбчи го с ноктите си, които се врязаха направо в плътта и между ребрата му. Гилаелит изкрещя от болка. Струваше му се, че ноктите на краката ѝ са се впили право в дробовете му.
Тя изрева мистични думи, размахвайки криле, за да забави падането си. Силна болка преряза ребрата на Гилаелит — нещо в него се разкъсваше. И отново. Причерняваше му от болка. Крилете на матриарха постепенно изместиха ъгъла на падане, за да го превърнат в стръмен полет. Измъченият Гилаелитов мозък пулсираше от енергията, която женската използваше, за да се задържа във въздуха.