Осемнадесет
Юлия седеше върху един недалечен камък и не спираше да се взира в Ниш. Не бе отделяла поглед цяла сутрин. Изглежда тя очакваше нещо от него, а той я бе разочаровал. Но какво? Механикът харесваше Юлия и бе привързан към нея, ала нима тя очакваше той да продължи със същото отношение към нея, сякаш изминалите месеци не бяха изтичали? Явно — дребната жена имаше навик да се вторачва само в едно. А Ниш не можеше да отвърне със същото, защото животът му бе рухнал в объркване. Искаше му се да може да се допита до Иризис, тя инстинктивно разбираше тези неща.
— Да вървим — каза Флид.
Крил-Ниш отстрани следите, които бяха оставили върху каменистата земя. Скрутаторът натри ботушите им с хрян и се отправи на север. Растителността, обгръщаща долините на пресъхнали поточета, предоставяше отлично прикритие. А също и известен отдих от непоносимия зноен вятър, духащ от север. Ниш, родом от студена земя с влажен климат, не бе привикнал на подобна жега. Рояци зеленикави мухи непрекъснато обикаляха около очите, носовете и устите им, а раните от камшиците докарваха насекомите до възторг. Никакво ръкомахане не можеше да ги прогони.
— Нагълтах се с достатъчно мухи, за да се заситя — изръмжа Ниш, когато спряха да починат в ранния следобед. — Откъде извират?
Тримата се бяха настанили в подножието на сивкава скала. Таванът на кухината острееше по подобие на акулова паст.
— Червеите на бойното поле също няма да останат гладни — изръмжа Флид.
— Де и ние да бяхме червеи. — Ниш дъвчеше стрък суха трева. Нищожната извлечена влага само му напомни колко е гладен. И ботушът му отново се разпадаше. Той го укрепи с нова нишка, знаейки, че много скоро и тя ще се разкъса.
— Пробий си нова дупка в колана.
— Ако го стегна още, ще ме пререже на две.
— Което ще намали наполовина глупостите, които трябва да търпя.
Ниш не реагира — в последно време заяжданията на Флид бяха станали почти привързани.
— Жадна съм — оплака се Юлия.
— Ще си налеем вода от онова дере, Юлия — каза скрутаторът. — Не остава много.
С нея той се отнасяше много по-мило, отколкото към Ниш. Но пък Юлия никога не грешеше.
Тримата отново излязоха на слънце, за да продължат пътя си. Нагорещената земя сухо хрущеше под краката им. Горещината се бе усилила, мухите също станаха по-настоятелни. По някаква неразбираема причина те се въртяха най-усилено около Юлия. Дребната жена крачеше мълчаливо, без да се оплаква, но страданията ѝ личаха.
— Спри за момент, Юлия. — Флид откъсна част от зелената ѝ дреха, привърза краищата и постави образувалата се качулка над главата ѝ. Спътницата им не се нуждаеше от зрение, за да се ориентира.
На няколко пъти в далечината изникваха въздухоплави, но въпросните машини обикаляха лагерите или следваха редиците кланкери, изтегляни на северозапад. Само че в късния следобед един въздухоплав изникна близо до кратера, понастоящем намиращ се на две левги от тях. Машината направи няколко обиколки, набра височина и се обърна право към тях.
Тримата напредваха по ръба на вълнисто плато, което предоставяше добра гледка, но малко скривалища — предимно купчини оранжеви скали, оскъдни храсталаци и още по-оскъдни дървета, изкривени в плачевни форми от вятъра. На известно разстояние от тях в лявата им страна платото бе разсечено от дефиле.
— Това не ми харесва — каза Флид. Въздухоплавът следваше всяка извивка от маршрута им, сякаш откриваше някаква диря. — Как така успяват да ни следват от такава височина?
— Дали да не се скрием в онази клисура? — предложи Ниш.
— Прекалено лесно ще бъде да ни заловят.
През следващите десет минути те наблюдаваха въздухоплава мълчаливо.
— Все още ни следи — неспокойно каза механикът. — Има ли нещо, което не сте ми казали, сър?
— Има хиляди неща, които не съм ти казвал! — избухна Флид. Той измести разкъсаните си панталони и хвана дясното си бедро. С помощта на ножа си направи разрез, огледално съвпадащ с раната в левия крак, и бръкна вътре. След известно потръпване скрутаторът извади окървавен кристал, дълъг колкото половината му кутре. Сетне превърза раната, откъсвайки другия си ръкав, докуца до пропастта и хвърли кристала вътре.
— Не разбирам по какъв начин проследяват зареден кристал, но не виждам как другояче биха могли да ни открият.
— Може би разполагат с перцептор — каза Ниш, — който усеща аурата на кристала.
Флид го погледна замислено.
— Надявам се случаят да не е такъв. Един перцептор може да ме проследи чрез таланта ми, което би означавало, че току-що съм изхвърлил последното си оръжие. Много скоро ще узнаем. Ела.