Малко преди залез, от хълм само на половин левга, те видяха как въздухоплавът се спуска в клисурата.
— Ако действително следят кристала, дирята им ще свършва тук — каза Флид. — За всеки случай да продължим.
— Вече съм на края на силите си, сър. — Ниш се чувстваше замаян от глад. Струваше му се, че сънува. Вече не бе в състояние да мисли ясно. — Стомахът ми се е свил като орех. А ботушите ми се разпадат.
— Не ги ли поправи?
— Постегнах ги, но кожата се разпада.
— В такъв случай се готви за дълъг преход с окървавени крака.
— Много благодаря за съчувствието!
— От тази ситуация няма да излезем със съчувствие, а с решителност. Ти как се справяш, Юлия?
Дъртият звяр неизменно бе загрижен за нея, макар че тя почти не му отстъпваше по якост. Животът я бе научил да се оправя.
Поне мухите си бяха отишли едновременно с оттеглянето на деня. Юлия бе свалила качулката и маската си.
— Гладна — тихо промълви тя.
— В такъв случай по-добре да ти намерим нещо за ядене — продължи Флид. — В крайна сметка ядеш за двама.
На Ниш му се стори, че някой е плиснал кофа ледена вода в лицето му. Юлия бременна? Това пък как се беше случило?
Отне му дълго време, за да направи връзката с нежността им в балона след прогонването на нилатла. Този момент все още оставаше изключително ценен за Ниш, но пък се бе случил толкова отдавна. И толкова много събития бяха изникнали впоследствие.
Сега механикът осъзна, че онзи ден е представлявал истинското му съзряване. Трудно му беше да повярва, че това се е случило само преди месеци.
— Искате да кажете, че съм баща? — каза Ниш, обръщайки се към Флид, вместо към Юлия.
— След няколко месеца ще станеш.
— Защо никой не ми е казал?
— Предположих, че знаеш.
— Как бих могъл да зная? — възкликна Крил-Ниш. — Аз не умея да чета мисли.
Той приседна на един ъгловат камък, опитвайки се да осмисли всички последици от това събитие. Щеше да става баща! Потънал в шеметни емоции, механикът дори не погледна към Юлия, която от своя страна го наблюдаваше неспокойно, отчаяно изчакваща някакъв жест към нея. Но такъв не последва, защото Ниш продължаваше да обмисля. И какво щеше да каже майка му?
Тя нямаше да остане във възторг. Раня Мхел бе умна и амбициозна жена, която винаги се бе опитвала да контролира съдбата на децата си. Ниш вече си представяше каква оценка би дала тя на Юлия, която нямаше семейство, пари, образование или връзки. За Раня това щеше да представлява най-съкрушителното съчетание в историята на света, което тя не би допуснала. Юлия щеше да получи известна сума и с все бебето щеше да бъде отпратена на максимално постижимото разстояние. Ниш никога нямаше да я види отново. Нямаше да види и детето си.
Дълбоко в себе си той разбираше основанията на майка си. Той и Юлия нямаха бъдеще, защото Ниш не бе в състояние да ѝ предложи пълната отдаденост, която тя изискваше. Двамата щяха да се отчуждят или дори да се докарат до лудост.
Но нима можеше да я остави да страда по такъв начин? И как можеше да заживее с мисълта, че собственото му дете расте някъде далеч от него, без да познава баща си? Войната бе отнела бащите на много деца, но изоставените бяха малцина. Неговото дете нямаше да расте изоставено. Децата бяха безценни. Няма да поема по пътя на баща си! Тази мисъл му помогна да вземе окончателно решение.
Едва сега той осъзна, че Юлия го гледа. Тя сигурно се чувстваше ужасена и уязвима. Сигурно се страхуваше, че той няма да поиска да се обвърже. Че няма да поиска детето. Или нея.
А Ниш се радваше, че му предстои да стане баща. Отглеждането на деца бе нещо силно ценено в свят, където младите хора никога не достигаха.
— Юлия — възкликна той и протегна ръце към нея. — Защо не ми…
Ударът дойде изневиделица и го повали.
— Не искам бебе! — изпищя Юлия. — И теб не те искам! — Тя побягна сред мрака. — Ти ме изостави. Изобщо не те беше грижа за мен. Мразя те!
— Балонът ме отнесе — извика Ниш. — Не можах да се върна.
Механикът понечи да се затича след нея, но Флид го хвана за яката.
— Няма смисъл. Остави я.
— Но как е възможно тя да вини мен? — удивено каза Ниш. — Аз се намирах на другия край на света. Нямаше как да се върна.
— Тя се е нуждаела от теб, а ти не си се появил. В очите на Юлия, предвид преживяното от нея, това е отхвърляне. А после, в аахимския лагер, ти не изглеждаше особено въодушевен да я видиш.
— Бях техен пленник — каза механикът. — Малко е трудно да изразиш чувствата си сред тълпа непознати.