Несъмнено второто. Въздухоплавът щеше да пренася въоръжени, сити и отпочинали елитни войници. Ниш не беше войник и нямаше оръжие. Флид разполагаше единствено с ножа на надзирателя и отчасти разплетен камшик. Под бледата светлина механикът се огледа за някаква тояга, но откри единствено прояден от червеи клон, който щеше да се строши при първия замах. Съвсем малко по-добре от нищо, реши механикът, докато го нарамваше.
— Започвам да усещам нещо — тихо каза скрутаторът.
— Какво?
— Тук има слабо поле. Изглежда миналата вечер сме навлезли в обсега на друга възлова точка, но заради умората си не съм забелязал.
— Това ще ни помогне ли с нещо?
— Означава, че не съм напълно беззащитен.
Юлия отново изникна сред дърветата и отново се насочи към Флид. Макар нощта да бе топла, зъбите ѝ тракаха. Какво ставаше с нея? Никога не бе реагирала по такъв начин при появата на въздухоплав.
Скрутаторът я прегърна през рамо.
— Виждаш нещо в модела си, нали, Юлия?
Тя се отдръпна, което бе странно. Когато се чувстваше застрашена, Юлия търсеше допир с останалите.
— Виждам кристал.
— Онзи в контролера на въздухоплава, нали?
— Да — съвсем тихо отвърна тя.
— Друго? Можеш ли да видиш хората на борда?
— Не — промърмори тя по начин, който означаваше: да, но няма да ти кажа. Когато се раздразнеше, Юлия обожаваше да крие малките си тайни.
— Разбира се, че можеш — увещаваше я Флид. — Пилотът е на първо място. Човек без талант не би могъл да използва контролера.
— Пилотът почти няма… — презрително поде Юлия.
Скрутаторът отново я придърпа към себе си.
— Освен това някой трябва да насочва въздухоплава, иначе не биха могли да ме проследят. Някой, който притежава забележителен талант. Следовател, може би перквизитор. Или дори скрутатор!
Тя се сви и се опита да се отдръпне, но Флид не я пускаше.
— Слушам те, Юлия.
— Не зная — отвърна жената, продължавайки да се мята в ръцете му. — Не мога да го видя. Скрит е.
— Какво? — Ксервиш трепна. — Умишлено скрит? Прикрит?
— Да.
— Това е лошо. — Флид я пусна и започна да се разхожда из поляната, поглеждайки към небето. Звукът от ротор бе утихнал. Той отново придърпа Юлия към себе си, която този път не се възпротиви. — Какво друго, перцепторе? Този човек използва ли някакво устройство, за да ме проследява?
— Не.
— Тогава как? Има ли на борда друг човек, притежаващ талант в Изкуството?
Тя не отговори.
— Трябва да има — продължи скрутаторът. — Кой е той, Юлия?
Самотен лунен лъч докосна лицето ѝ. Тя приличаше на човек, зърнал собствения си труп. Лицето ѝ бе пребледняло като сребро, в очите ѝ бе застинал вторачен поглед.
— Перцептор — прошепна тя.
— Друг перцептор? — извика Флид.
— Да… — Юлия замълча и се загледа в празното небе.
Скрутаторът хвана Ниш за ръката и го повлече встрани.
— Имаме проблем, който не зная как да разреша.
— Ако ви следи перцептор, никога няма да избягате.
— Но може да има начин да го объркам. Или да използвам Юлия срещу него.
— Това може да е опасно — отвърна Ниш. — Особено ако тя започне да изпитва състрадание към него.
— Това е добър въпрос. Понякога се радвам, че те взех със себе си, Ниш.
Нищожна похвала, но все пак…
— Как възнамерявате да заблудите преследващия ви перцептор?
— Нямам представа. — Достигнал ръба на поляната, Флид замислено потропваше по ствола на едно дърво. — Само ако не бях хвърлял кристала…
Юлия все още се взираше нагоре.
— Предполагам е излишно да го търсим?
— Ще ни заловят много преди да сме достигнали клисурата.
— Не разполагате ли с някакви скрутаторски умения, за да окажете влияние върху ума…
Флид спря да потропва по кората.
— Какво беше това?
Леко потракване на перка.
— Роторът. Връщат се.
И звукът се отправяше право към тях. Но Ниш все още не виждаше нищо.
— Вземи ножа ми — каза Флид. — Аз ще се занимавам с други неща. Може да се наложи да я хипнотизирам.
Затъквайки острието в колана си, механикът каза:
— Това не е ли малко глупаво?
— Да използвам силна магия би било равнозначно да използвам брадва, за да си изрежа ноктите. Това би увредило ума ѝ. На твое място бих си избрал по-здрава тояга.
Ниш се отправи да търси из поляната и откри по-добро парче дърво. То бе по-тежко и леко удебелено в единия край. От него щеше да излезе добра сопа, макар че срещу мечоносец щеше да предостави само един удар. Механикът се оттегли в сенките, стараейки се да успокои разтуптяното си сърце.