— Юлия? — провикна се Флид. — Би ли дошла за малко. Трябваш ми.
Тя стоеше насред поляната, загледана в небето.
— Ниш? — продължи скрутаторът, мислейки, че механикът е наблизо. — Ето какво ще направим.
Тъй като Ксервиш тръгна към Юлия, остатъкът от думите му се изгуби. Механикът се отправи обратно към останалите двама.
— Сър, не чух какво казахте…
Но Флид вече бе застанал край жената и движеше ръце пред нея. Ниш долови мекия му шепот, но не можа да различи думите.
Внезапно тя започна да пищи.
— Не! Махай се!
С две ръце Юлия замахна към лицето на Флид. Той инстинктивно отметна глава назад и за момент изгуби равновесие. Виейки, дребната жена избяга сред дърветата. Ниш помогна на скрутатора да се изправи.
— Явно някой е опитвал това преди — каза Ксервиш Флид. — Може би Гор.
— Или баща ми.
— Веднага щом започнах, тя издигна защитата си.
— Какво ще правим сега, сър?
Разгадал погрешно въпроса, Флид отвърна:
— Ще се наложи да опитам по-сериозни мерки. — Гласът му звучеше странно, почти задавен. — Макар че това ще бъде предателство, защото…
Ревът на ротора се разнесе над тях и въздухоплавът засенчи лунната светлина — огромен овоиден мехур, под който висеше гондола. Край борда бяха изникнали войници. На носа стоеше строен силует, допрял нещо, напомнящо далекоглед, до окото си. Черно-белите очертания на машината и пътниците ѝ застинаха в съзнанието на Ниш.
Войниците се раздвижиха, изглежда се приготвяха да стрелят с арбалети. Разполагащ само със секунди, Ниш стори единственото, което му оставаше. Той хвърли тоягата си право към ротора.
— Не! — просъска Флид, само че вече беше късно.
Свистящият клон уцели целта си. Той полетя право към дървената перка, която не бе защитена, и я строши. Някои от късовете полетяха сред дърветата, сипейки прах. Останалите отхвърчаха право нагоре и разкъсаха платнището. Газът започна да изхвърча със съскане. Въздухоплавът трепна, разклати се и се понесе към земята.
— Ах, проклет глупак! — кресна скрутаторът. — Една искрица е достатъчна, за да разпръсне останките ни до Боргистри.
Машината се стовари тежко, разхвърляйки екипажа си. Разнесоха се удари, разкъсвания, писъци. Торбата се отпусна. Някой извика с необичайно писклив глас. Флид. Какво ставаше?
Ниш се опита да отговори, но и неговият глас бе придобил това странно звучене. Той зачака фаталната искра, но тя не се появи.
— Флид? — прошепна той след около минута. Гласът му отново звучеше нормално.
— Тук съм. Мълчи.
Някой изникна от останките. Това бе стройната фигура, наблюдавала през далекогледа: млад мъж, облечен в бяло. Водопад от мастилена коса се стичаше по гърба му. Той изчезна в сенките.
Двама войници си проправиха път с помощта на мечовете си и помогнаха на трети, който не можа да се задържи на крака. Четвърти изпълзя изпод отпуснатото платнище. Първите двама се хвърлиха към Флид. Последният войник, отправил се към Ниш, накуцваше, но размахваше меча си умело.
Под свистящата стомана механикът трескаво отстъпи назад, посягайки да изтегли ножа си. Гърбът му се блъсна в ствол. Ниш отскочи встрани и едва не се наниза на меча — войникът предвиждаше всяко негово действие. Следващият вражески замах се вряза в ребрата на механика, който бе стъпил върху хлъзгави листа и не бе успял да отскочи навреме.
Хлар се оттласна назад и тежко се стовари в мрака сред две дървета. Войникът пристъпи напред, пробождащ земята с върха на меча си. Ниш затаи дъх — врагът го търсеше прекалено вдясно.
Мечът продължаваше да шумоли сред листата. Механикът се напрегна. Един от краката на войника изникна в лунен лъч. Прицелвайки се в коляното, Ниш замахна. Острието потъна и врагът рухна.
Крил-Ниш не се осмели да се хвърли да нанесе завършващ удар — другият все още носеше оръжие. Вместо това той се отдръпна, притиснал раната си. Усещаше стичащата се кръв, но пък нямаше болка, значи раната не беше опасна.
Сред дърветата можеше да види, че Флид се сражава с един от противниците си. Другият войник лежеше на земята. Юлия стоеше край отломките, загледана в дърветата зад въздухоплава. Тъмнокосият мъж изникна и застина, вторачен. Тя нададе слаб вик, а непознатият се затича към нея.
Пред луната изникна облак и Ниш ги изгуби от поглед. Клонки пропукаха някъде от лявата му страна. Механикът се обърна бавно, за да не издава позицията си. Шумоленето се разнесе от по-близо и Хлар затаи дъх, защото се боеше, че и най-слабият звук би издал позицията му. Чувстваше се застинал от ужас. Цивилен, въоръжен с нож, нямаше шанс срещу войник с меч.