Пропукала още по-наблизо клонка го накара да подскочи. Дразнеща капчица пот пълзеше по носа му, но Ниш не смееше да повдигне ръка. Някаква сянка се раздвижи само на няколко крачки от него. Дали войникът можеше да го надуши?
Юмрукът на Ниш трепереше около дръжката на ножа. Не спирай, молеше се той. Не искаше да използва ножа — искаше да се махне колкото се може по-бързо.
След проточило се в мъчителна безкрайност чакане сянката продължи и се сля с мрака. Но слабо шумолене подсказваше, че войникът не е далеч. Крил-Ниш бавно се запромъква напред, към ръба на поляната.
Юлия бе започнала да вие пронизително.
Но къде беше тя?
Погледът на Ниш я откри край въздухоплава. Изглежда тя се бореше с тъмнокосия мъж. Механикът можеше да различи единствено него — заради белите му дрехи. Бледото лице на Юлия сякаш се носеше във въздуха.
Стиснал ножа в готовност, Хлар тихо пое сред поляната. Юлия издаваше давещи се звуци.
Когато луната изникна отново, механикът се промъкна съвсем близо, обгърна с лакът врата на младия мъж и притисна ножа до гърба му.
— Пусни я и не мърдай!
Младежът извика уплашено и се опита да отскочи, нанизвайки се на острието. Той изхъхри, олюля се и тежко се стовари по лице.
Юлия се хвърли към него, обърна го и се опита да го изправи. Успя да го издигне до седнало положение, но мъртвецът се отпусна обратно. Сребърна гривна блестеше на китката му. Луната освети изцъклените му очи. Лицето му се отличаваше с бледността на едноседмичен мъртвец.
Юлия нададе мъчителен вопъл, който смрази кръвта на Ниш.
— Мюли — виеше тя, засипвайки с целувки лицето и ръцете на убития. — Мюли, върни се!
Ниш остана втренчен в нея, все още стискащ фаталния нож. Мюли?
Флид дотича, опръскан с кръв.
— Какво си направил сега?
— Помислих, че той се опитва да я удуши — прошепна Ниш. — Опитах се да го спра, но той се наниза на ножа. Какво има, Ксервиш?
— Дори не ми се мисли — поклати глава скрутаторът. Той приклекна до дребната жена, която продължаваше с отчаяните си опити. — Юлия?
Тя не отговори, а започна да поклаща трупа, стенейки високо. Флид обгърна дланта си със светлина и протегна ръка.
Юлия погледна нагоре. За момент двете лица бяха осветени едно до друго. По кожата на Ниш полазиха тръпки. Единствено цветът на косата ги отличаваше.
— Юлия и Мюли — каза Флид с глас на гибел. — Това се случва изключително рядко.
— Не разбирам.
— Близнаци, отличаващи се единствено по пол — продължи Флид. — Разделили са ги, когато тя е била на четири. Травмата от раздялата е породила чувствителността на Юлия. Ти току-що си убил брат ѝ, когото тя търсеше през целия си живот.
Деветнадесет
Тиан се облегна назад и затвори очи. Опасяваше се, че не е успяла да убеди аахимите. Тя бе начинаеща в интригите, докато те бяха експерти — особено онази Юриен със студения поглед.
Събуди я нечие присъствие. Тицеа и брат ѝ стояха на прага.
— Отново ли ще ме пазиш? — попита Тиан, зарадвана да види дружелюбно лице. Не се доверявай, веднага си напомни тя. Тицеа също е аахима. А сред аахимите нямаш съюзници.
— Да. Витис твърдо е решил да стъпче семейството ми. — След това Тицеа се изчерви, осъзнавайки, че думите ѝ са прозвучали обидно.
Тиан учтиво подмина казаното.
— Какво би станало, ако избягам? — попита тя, докато Кале я повдигаше.
— Не би могла — отвърна аахимата. Изглежда мисълта ѝ се струваше весела.
— Предполагам. Но ако кажем, че все пак успея?
— Тъй като в момента сме във война, това би означавало, че семейството и кланът ми не са успели да изпълнят дълга си. Възможно е да изгубим всичко, ако Витис реши.
Това изправяше Тиан пред неочакван проблем. Колкото и да се стараеше да се настрои срещу Тицеа, младата аахима ѝ харесваше. Как можеше да избяга, след като Тицеа и семейството ѝ щяха да понесат наказание?
Занаятчията долови миризмата на приготвяна храна още преди да са достигнали палатката на Тицеа. Жена на средна възраст работеше отвън, възползвайки се от светлината на светещ глобус (наобиколен от насекоми). В момента тя тъкмо нарязваше месо и зеленчуци, за да ги изсипе в кипящ казан. Усмивката ѝ бе почти сходна с тази на Тицеа — отличаваше я присъствието на колебание. Жената бе по-дребна от дъщеря си, а косата ѝ имаше кафеникав оттенък.