— Добре дошла, Тиан Лиз-Мар — каза тя. — Аз съм Зеа. — Аахимата премести черпака в лявата си ръка, за да протегне десница. — Какъв ужасен ден. Клетият Генис с нищо не заслужаваше това.
Виждайки отчаяното изражение на дъщеря си, Зеа побърза да смени темата:
— Влез вътре дете. Забрави за това, поне за момента.
Тиан се здрависа с нея.
— Ти ли си майката на Тицеа?
— За което несъмнено ще съжалявам. — Веселието ѝ изникна отразено върху лицето на Тицеа. Аахимите умееха да прикриват болката си. — Шегувам се, разбира се. Тицеа е съвършена дъщеря.
Тицеа подбели очи, но скоро отчаянието се възвърна. Мъката ѝ бе прекалено дълбока.
Тиан веднага бе харесала Зеа. Подобно на дъщеря си, тя изглеждаше тъй нормална. Останалите аахими, които занаятчията бе познавала, неизменно се бяха отличавали със студенина и себевглъбение.
— Вечерята ухае прекрасно — каза тя. Вече не помнеше кога за последно бе яла нормална храна.
— Надявам се, че няма да ти се стори прекалено люта — каза Зеа, споглеждайки се с дъщеря си.
— След разпита на Витис и Юриен нищо не би могло да ме подлюти.
Двете аахими отново се спогледаха.
— Юриен — потръпна Зеа.
Скоро след това те седяха под шатрата, приседнали в изненадващо удобни метални столове, наместили купи върху коленете си. Отмятането на платнището изпревари първата хапка на Тиан — вътре уморено пристъпи някакъв мъж. Той не беше много висок, но се отличаваше със силна снага и косата му имаше същия цвят като гривата на Кале.
С овлажнели очи Зеа се затича да го прегърне. Тицеа последва примера ѝ, а Кале стисна ръцете на баща си. След това погледът на непознатия се спря върху Тиан. След миг аахимът се отправи към нея.
— Тиан — представи се тя, остави купата на пода и протегна ръка. — Съжалявам, не мога да се изправя.
Той трепна, хвърли поглед към Зеа, сетне взе ръката на занаятчията.
— Тиан, създала летящия конструкт. Аз съм Ираел. Приемам, че ние сме твои пазители?
— Боя се, че е така. Съжалявам за затрудненията, които…
Ираел се усмихна неподправено. Аахимите от клан Елинор се опомняха бързо.
— Докато си под нашия покрив, ти си наша гостенка.
— Но…
— Първият клан би правил всичко по силите си, за да ни стъпче, дори и ако ти не беше тук. Да не говорим повече за това. Как е положението с водата, Зеа?
— Привършва, но за един герой, завърнал се от бойното поле, има достатъчно.
Хванати под ръка, двамата се оттеглиха в едно от по-малките помещения. Разнесе се плисък. Скоро Ираел се върна, облечен в чисти дрехи. Той си взе купа, напълни я и започна да се храни.
След вечерята, протекла мълчаливо, Зеа отвори бутилка с вино и им наля по малко.
— Това е силното ни вино — каза Тицеа, внимателно подушвайки чашата си. — За специални случаи и почетни гости.
Тиан повдигна чаша и каза:
— За щастието на клан Елинор, каквото и да е то и където и да се намира.
— За клан Елинор — повториха останалите. Сетне Кале се оттегли, за да продължи с уроците си.
— Сега ще те помоля да ни извиниш за липсата на внимание — обърна се Ираел към Тиан. — Но трябва да поговоря със Зеа за войната.
— Не бих имала нищо против да ме изнесеш отвън.
— Нищо от това, което имам да кажа, не е нужно да остава скрито от една почетна гостенка.
— Какво ново? — каза Зеа. — Носят се хиляди слухове, но кои и до каква степен са истинни…
— С изключение на малцината, все още пълзящи сред тунелите на Снизорт, лиринксите се оттеглиха. С помощта на роби, войници и животни човеците започнаха да изтеглят кланкерите си на северозапад към най-близкото поле. Говори се, че скрутатор Ксервиш Флид, с когото преговаряхме неотдавна, също е изпратен да тегли машини. Проточовеците се нахвърлят едни връз други като кучета. — След това той се усети и погледна към Тиан. — Моля за извинение. Това беше неучтиво от моя страна.
— Колко дълго ще им отнеме да издърпат всичките си тенекиени машини? — попита Зеа.
— Много дни, макар че ще приключат далеч преди ние да сме преместили конструктите си.
— Смяташ ли, че биха ни помогнали?
— Не и след като Витис задигна Тиан изпод носовете на скрутаторите.
— Не бях чула за това — каза по-възрастната аахима.
— Разбра ли за Генис? — попита съпругът ѝ.
— Двете с Тиан бяхме там — намеси се Тицеа. — Беше ужасно, татко.
— Но разбирам, че Витис продължава да настоява за използването на амплимета — каза Зеа. — Какво ще стане сега?
— Амплиметът е изключително опасен. Някои от клановете — той изброи няколко на пръсти — смятат, че кристалът трябва да бъде унищожен веднага. Признавам, че аз също споделям това мнение.