— А други са на мнение, че той трябва да бъде използван на всяка цена — рече Зеа. — Особено клан Натаз.
— Това е така. Започва да се трупа недоволство от водителството на Витис, особено сред Натаз и Даргау. Тези кланове се интересуват от амплимета още от мига, в който узнаха за съществуването му. Триор правеше всичко по силите си, за да осуети плановете на Витис и да получи възможност да се сдобие с кристала. Клан Натаз няма нищо против рухването на Първия клан. — Той се обърна към Тиан. — Когато пристигнахме на Сантенар, трябваше веднага да се срещнем с предводителите ви, за да преговаряме условията по закупуването на земя. Тази планета е достатъчно голяма за всички ни, а ние бихме могли да помогнем с много на човечеството. Скрутаторите несъмнено биха се съгласили. Нямаше как да ни изпратят обратно.
— Витис никога не би постъпил така — каза Зеа, присвила гневно очи. — Огорчен от тежестта на собствените си постъпки, той е вманиачен да завладява.
— Но той още не е завладял земя — рече Тиан.
— Ще го направи, щом получи онова, което желае — отвърна аахимата. — Летящият конструкт. Тази му мания ни струва много скъпо и клановете са на път да се разбунтуват. Той изостави отдавна изготвяните ни планове и ни отведе до това кърваво бранно поле, преследвайки летящата машина. — Тя отпусна длан върху ръката на съпруга си. — Твоят героизъм е оценен… Какво има, Ираел?
Аахимът бе започнал да почервенява. Скоро лицето му пламна. Той се надигна рязко и започна отсечено да обхожда палатката, свел глава. След десетина обиколки той спря, обърна се и погледна Зеа в очите.
— Ние не сме герои! — рязко каза той. — Не ни бе позволено да се проявим.
— Какво говориш, Ираел?
— Клановите предводители не ни разрешиха да се сражаваме редом до съюзниците си, а отново и отново ни оттегляха. Когато съюзниците ни отчаяно се нуждаеха от помощ, ние не бяхме там. И те умираха заради това. Ние сме посрамени.
Зеа се бе вторачила в него, притиснала длан над устата си.
— Но ти си предводителят на клан Елинор…
— Не и на бойното поле. Нашият клан бе командван от Витис и моята дума не значеше нищо.
— Но това е ужасно. Да изоставим съюзниците си в нужда… Проточовеците сигурно ни смятат за страхливци.
— И с пълно право — тежко каза Ираел.
— Значи хилядите ни убити и ранени младежи са били напразно? А припасите ни привършват. Скоро ще се наложи да изоставим конструктите си и тогава ще бъдем просяци сред враждебна земя. — Тя повиши глас. — И защо сме тук, Ираел?
— Аз самият се питам същото — с наведена глава отвърна аахимът. — Ще трябва да плячкосваме, за да оцелеем — и тогава целият Сантенар ще се надигне срещу нас.
Зеа полагаше усилие да запази контрол.
— Този свят е голям и има предостатъчно земя. В последната година от войната човечеството е изгубило повече от цялата ни бройка. Ако се отнесем достойно с тях, те ще ни приемат.
— Съмнявам се — каза Ираел, — макар също да смятам, че това е най-доброто, което можем да сторим.
— Клан Даргау настоява за война срещу тях — каза Зеа. — Да ударим силно, казват те, да вземем това, което ни е нужно, и да го защитим.
— Даргау винаги са били войнолюбци. — Ираел замислено гледаше в недокоснатата си чаша. — Но когато ножът опре до кокала, те предпочитат да рискуват онези от останалите кланове.
— Говори се, че враговете са избягали — рече съпругата му. — Истина ли е това, Ираел?
— Оттеглиха се, но се съмнявам, че са близо. Ако решат да нападнат отново, ще ни намерят страшно уязвими.
Той изглеждаше изплашен. Това чувство се предаде и върху останалите, но Зеа каза:
— Ако се стигне до това, ще се сражаваме. Дори и да се наложи да се сражаваме с голи ръце. Няма да умрем с молби. А междувременно трябва да се погрижим за мъртъвците си.
— Ще започнем да събираме телата на сутринта. Луксор вече изготвя паметник с подходяща защита.
Тиан не можеше да скрие уважението си. Дори и в такава ситуация те възнамеряваха да почетат мъртвите си.
— Юриен също е на мнение, че Витис не бива да използва амплимета — каза тя сред настъпилата тишина. — Но той смята, че няма друг начин за спасяването на конструктите.
— Може и да е прав — съгласи се Ираел. — Но след случилото се днес кой би се осмелил?
— Юриен предложи да използват мен — рече занаятчията.
— Безчестие! — възкликна Зеа.