— И безумие — додаде Ираел. — Някога един амплимет едва не е разрушил цивилизацията и света ни.
— Какво е станало? — попита Тиан.
— Не зная. Случило се е преди основаването на нашия клан, а пълната истина така и не е била разкрита — отвърна аахимът. — Говори се, че дори матах Юриен, пазителка на аахимските тайни, не я знае. Някои хроникьори твърдят, че хароните са открили света ни заради употребата на кристала и така последвало хилядолетно робство. Амплиметът е много опасен, Тиан.
Кале нахлу:
— Витис идва, за да отведе Тиан!
Тицеа отпусна лице в дланите си.
Сигурно вече минаваше полунощ. С напредване на разпита различията между Витис и Юриен бяха изпъкнали в още по-голяма степен. Старицата бе отхвърлила предложението му за използване на амплимета, при което Витис бе преминал към друга идея — да използва кристала, за да открие тайната на полета.
— Ако се сдобием с въздуха — рече той, крачейки напред-назад, — ще си върнем всичко, което изгубихме.
— Но не и погиналите! — възрази Юриен. — Забранявам, Витис. Трябва да сведем загубите си до минимум и да изоставим конструктите.
— Полетът е единственото нещо, което ще ни спаси. Няма да се предам.
— Тиан не лети съзнателно и не може да обясни — каза аахимата. — Не можем да ти правим повече отстъпки, Витис.
— Няма да изоставя цяла флотилия конструкти и да помъкна багажа си на гръб като някакъв скитник.
— Нямаш друг избор.
— Искам да поставя Тиан в някой конструкт — каза предводителят. — Ако действително се нуждае единствено от амплимета, то тя ще накара машината да полети. А дори и да не успее, пак ще може да издърпа останалите конструкти.
— С това ще докараш и нейната, и своята гибел.
— Тя го е използвала с месеци, не е уязвима като нас.
— С течение на времето това може да се промени — заплашително рече Юриен.
Тиан местеше поглед между двамата. Който и от тях да надделееше, нея я очакваха неприятни последици.
— Онези, които се страхуват от кристала, са свободни да поемат пеш към Госпет! — изфуча аахимът. — Аз съм отговорен за тази ситуация и аз ще извадя всички ни от нея. С непокътната флотилия. А ако не успея, изберете си нов водител. Просто ми дай шанс, Юриен.
Старицата впери продължителен поглед в него.
— Така да бъде — рече тя. — Но само един опит.
— Започвам веднага.
Ужасената в още по-голяма степен Тиан бе отнесена в най-близкия конструкт и поставена в креслото. Нощта бе мрачна като подземията на Снизорт.
Витис, все така държащ амплимета в лист платина, го инсталира.
— Тиан, открий поле и накарай конструкта да полети.
Тя щеше да бъде разобличена. Но какво можеше да направи?
Тиан си пое дъх и вложи достатъчно енергия, за да задейства конструкта. Машината оживя и се издигна на обичайното си разстояние над земята. Преструвайки се на напрегната, занаятчията дръпна лоста, за да насочи конструкта в полет. Нищо не се случи, разбира се, а след това полето изчезна от съзнанието ѝ. Страхът ѝ пречеше да се концентрира — опасяваше се, че амплиметът ще поеме контрол, както бе сторил с Генис.
— Какво правиш? — остро попита Витис. Изглежда я подозираше в саботаж.
— Така издигнах таптера — излъга Тиан, обърса лице и опита отново. — Не става — тихо промълви тя.
— Постарай се повече!
— Не я притискай! — сряза го Юриен. — Този тип талант не работи под принуда.
— Съжалявам. — Витис се поклони на матаха. — За момент нетърпението потъмни разсъдъка ми.
След още няколко престорени опита Тиан каза:
— Не успявам да установя баланса. Полето въобще не осцилира.
— Ти не правиш нищо — каза Витис. — Само в рамките на минути си издигнала конструкта на Триор.
— Тогава беше различно — отвърна тя с пребледняло лице. — Бяхме на път да умрем. Талантът ми просто се разгърна.
— Ако умишлено криеш тайната от нас — с ожесточение просъска Витис, — ще те накарам да съжаляваш.
— Заплахите няма да решат проблема — напомни му Юриен. — Ако и с нея се случи същото като с Генис, с нас е свършено.
Предводителят на Първия клан се овладя с усилие.
— Би ли опитала отново, Тиан? — меко каза той.
Юриен ѝ бе подсказала решението, но постановката трябваше да изглежда убедителна. Тиан изтегли максималното количество енергия, което можеше да понесе, сетне прибави съвсем малко. За нейно облекчение механизмът на конструкта се отзова веднага, изревавайки. Сега ѝ оставаше да накара полето да затрепти, за да ги убеди, но можеше ли да успее?