Тя насочи енергията обратно в полето, издърпа и отново я запрати. Ревът под краката им стана пронизителен, утихна, сетне пак се усили. Внезапно конструктът се завъртя като пумпал и двамата аахими полетяха встрани. А Тиан не бе докосвала лоста.
Витис изруга неясно, а Юриен нададе уплашен вик. Занаятчията усещаше настръхването си, долавяше и слаба миризма на изгоряло. Страните ѝ се зачервиха, погледът ѝ се замъгли. Тя потърка очи. Можеше да различи Витис, който не изглеждаше убеден. Трябваше да го накара да повярва — и то бързо. Иначе нямаше да е в състояние да опазва тайната.
Тиан насочи още енергия в контролера, сетне я тласна обратно. След още няколко повторения на процедурата излъчването започна да трепти, подобно на огън, задвижван от духала. Дори и с просто око занаятчията можеше да различи пулсиращите около нея аури.
Същото важеше и за Юриен, която извика тревожно:
— Достатъчно, Витис. Тези явления не са нормални.
— Продължавай, Тиан — процеди аахимът.
Механизмът нададе металически вой и започна да се разтрошава. Изгаряща болка накара Тиан да се превие. А опитът ѝ да прекъсне притока на енергия се провали — амплиметът бе поел контрол. Тя не бе прекратила навреме.
Младата жена отвори уста, за да изпищи, но от гърлото ѝ изхвърча единствено пушек. Пламтящото усещане се усили. Дори очните ѝ ябълки се нагорещяваха. Тя нямаше представа какво да стори. Вихрушка беше разпръснала мислите ѝ.
Витис ужасено се взираше в нея. Той нададе вик, по-скоро приличащ на дрезгаво хриптене. Жаба, пленена в горски пожар…
Юриен стовари пестника си върху освобождаващия механизъм. Кристалът изхвърча от гнездото, а аахимата го улови с изкривените си от старост пръсти, кривейки лице от болка. Стиснала амплимета, тя изрече три думи на някакъв непознат, гърлен език. Болката започна да се оттича от Тиан. Старицата побърза да увие кристала в платината и го прибра в джоба си.
Занаятчията рухна от креслото, увисвайки на ремъците. В полусъзнанието ѝ до нея достигна сухият глас на Юриен:
— Ти си по-голям глупак, отколкото съм смятала, Витис. Доволен ли си сега?
Изражението му загатваше, че той всеки момент очаква Тиан да експлодира в лицето му. Присъстваха и нотките на зараждащо се гадене.
Занаятчията изцяло дойде на себе си по време на пренасянето ѝ към целителската палатка. Витис и матахът все още спореха.
— От този момент ще преустановиш търсенето на полета — студено каза Юриен. — Или ще залича Интис от Регистъра на Единадесетте.
— Интис винаги е бил Първи клан! — извика той. — И бе преизбран само преди една…
— Само защото ти промени гласовете — долетя гласът на Триор от другата страна. — Клан Интис не е достоен, Юриен. Знаеш ли как в действителност Витис е постъпил със сина ми?
— Говори — подкани я старицата. В гласа ѝ започваше да се заражда заплаха.
— Представил е използването на амплимета като въпрос на чест, знаейки, че Генис е прекалено благороден, за да откаже. Витис го уби…
— Той ме умоляваше — с непоклатимо овладяна реч заяви аахимът.
— Не е трябвало да се съгласяваш.
— Той ме убеди, че така би било най-добре за всички ни, тъй като ти си го била учила за контролирането на амплимета.
— Триор? — остро каза Юриен. — Истина ли е това?
— Двамата с Генис разговаряхме по този въпрос — неохотно каза Триор.
— Знаех си — рече Витис. — Ти си му внушила, а сега виниш мен, за да облекчиш собствената си вина.
— Това е лъжа! Заличи него и клана му, Юриен. Нека стоят под клан Елинор.
— Лицемерка! — кресна Витис, побеснял. — При положение, че самата ти отведе Минис, единствения наследник на Първи клан Интис, в Снизорт, нарушавайки изричната ми заповед той да остане в лагера!
— Ето каква била работата — каза Триор. — Жалката ти мъст.
— Обоснови действията си, Триор — рязко я подкани матахът.
— Минис не спираше да ме умолява да го взема със себе си. Аз му отказах, но той не се отказваше и в крайна сметка използва ранга си, за да ми заповяда. Има свидетели, които не са от моя клан.
— Разговарял съм с тях — рече Витис. — Те казват, че ти си се възползвала от слабостта му към Тиан. Отвела си Минис в Снизорт с надеждата, че той ще умре, а заедно с него ще погине и клан Интис. Вие от клан Натаз винаги сте негодували срещу долната си позиция. Не бихте се спрели пред нищо в името на незаслуженото си издигане.
— Аз изведох Минис от Снизорт — каза Триор. — А ти уби моя син и наследник.
— Тиан е извела Минис. Тя е спасила и неговия живот, и твоя.