— Достатъчно! — каза Юриен. — Клановите предводители ще отсъдят. За момента оставете различията си. Трябва да намерим начин да напуснем това място.
— Трябва, но кой ще рискува да сподели съдбата на сина ми? — каза Триор.
Крачеха по неравна земя. Тиан държеше очите си затворени, макар светлината върху клепачите ѝ да показваше, че е утро. Трудно ѝ беше да слуша думите им, защото все още я измъчваше силна болка. Сякаш някой бе вливал вряла вода по хранопровода ѝ.
— Юриен може да го използва — каза непознат глас.
Онзи, който носеше Тиан, застина. Някой извика сепнато. Друг каза:
— Как смееш да наскърбяваш матаха на всички аахими?
— Съжалявам — отвърна непознатият глас. — Позволих си прекалено много.
— Не са нужни извинения — отвърна Юриен. — Народът ми има дълг към мен, а аз имам дълг към него. Мога да използвам амплимета веднъж или два пъти и да оцелея. Но дори и аз не бих могла да си служа с него всеки ден в продължение на седмици. А нищо по-малко не би могло да спаси конструктите ни.
— А ако се редуваме в употребата му? — попита Витис. — Ако най-силните доброволци го използват по няколко часа, ще успеем да спасим някои от машините си.
— Дай ни личен пример, Витис — жлъчно каза Триор.
Настъпилото мълчание бе нарушено от Юриен.
— Витис?
— Ако сторя това, ще оставя клана си беззащитен — каза той.
— Клан Интис, последен клан — изсумтя Триор. — Страхливци до един!
— Няма да има доброволци — рече Юриен, — защото повечето от тях ще споделят участта на Генис. А и другите рискове…
— Не тук! — извика Триор.
— Трябва да говорим за другия проблем — каза матахът.
— Какъв проблем? — попита мрачен глас, който Тиан разпозна като принадлежащ на Луксор, предводител на клан Измак.
— Амплиметът е общувал с възловите точки в Снизорт, Бореа Нгурле и Тиртракс. За малко не е освободил Кладенеца на ехото.
— Значи той е същият като онзи кристал, който в миналото едва не е докарал гибелта на света ни — бавно избоботи Луксор. — Опасявах се от това. Най-добре би било да унищожим амплимета и да се оттеглим. Дори и след като изоставим тези машини, край Госпет все още разполагаме с пет хиляди. Има и други, разпръснати на по-малки групи. На Сантенар не съществува нищо, което да е в състояние да им се противопостави.
— Проточовеците ще разглобят изоставените машини — възрази Витис — и скоро ще се научат да изработват свои. Какво ще стане с нас тогава? Има и друго. Лиринксите не са се оттеглили далеч. Ако те ни нападнат по време на прехода, ще ни унищожат. Не можем да рискуваме.
— Тогава какво ще правим?
— Как е Тиан? — попита Юриен.
Занаятчията усети хладните ръце на целител върху челото си.
— Ще се възстанови — каза непознат глас, — но ще изпитва силна болка, когато дойде на себе си. Днес или утре тя няма да е в състояние да ви помогне.
— Не пести усилия и лекове — нареди Витис. — Вдругиден я искам на крака. Тя трябва да използва амплимета, за да изтегли конструктите ни.
Изглежда, че още аахими се бяха присъединили по пътя, защото някой възрази:
— Дори ако тя беше наш враг, подобна постъпка би била безчестна. Но тя е героиня, която спаси вида ни. Непростим позор е да ѝ се отплащаме по подобен начин!
Още два гласа, също непознати, се възпротивиха със същата разпаленост.
— Какво ще кажеш ти, Юриен? — рече Витис. — Все още ли забраняваш?
Тя не отговори веднага. Настъпи няколкоминутна тишина, нарушавана единствено от множество стъпки.
— Цяла нощ размишлявах над това, премислях мъчително. Всеки избор представлява заплаха.
— И какво решение взе? — каза предводителят на клан Интис.
— Имаш разрешението ми да използваш Тиан, за да спасиш конструктите ни. Но само за тази цел. И това трябва да бъде сторено с изключителна предпазливост.
— Аз няма да подкрепя това! — извика Луксор.
— Отхвърлям възражението ти — каза Юриен. — На всички ви е известно мнението ми за амплимета: мразя го и се боя от него. Но Витис ме убеди, че нямаме избор. Налага се да използваме този пагубен кристал, за да се спасим от заплашващата ни гибел.
— Тогава нашият Синдик трябва да научи — каза вторият непознат глас — и да получи възможност да обсъди…
— Няма време — прекъсна го старицата. — Витис, твоето предводителство е отнето. В тази критична ситуация не ми остава друго, освен да се възползвам от правото си да поема властта. Ще използваме Тиан, а за последиците ще се опасяваме после.
— Как смееш да подкопаваш основните принципи на нашия Синдик? — извика нов глас, треперещ от гняв.