— Матахът стои над клановете и техните предводители — напомни им Юриен. — В подобни обстоятелства това е мой дълг.
Тези ѝ думи породиха още по-усилени спорове, които тя смълча с нетърпящ възражение тон:
— Решено е в името на матаха. Всеки, който оспорва взетото решение, излага на риск собствения си живот и съдбата на клана си.
Настъпи дълго мълчание, натежало от напрежение. Тиан чуваше ударите на сърцето си.
— Ами ако кристалът достигне втората степен от събуждането си и поеме контрол над нея? — каза Луксор. — Ако той напредне достатъчно, за да изпълни предназначението си, няма да успеем да го спрем.
— Съдейки по това, което тя ни каза — рече старицата, — амплиметът все още се намира далеч от тази степен. Ще изместим всички конструкти, които можем. Колкото издържи тялото ѝ.
— Срамът на този недостоен ден вечно ще петни Историите ни — каза Луксор.
— Как ще запишем това? — рече друг възразяващ. — Как ще обясним това на децата си и техните деца?
— Историята е това, което бива записано — рече Юриен. — А то ще бъде записано така: Тиан е помолила да ѝ позволим да ни помогне в тежката ситуация, защото е обичала аахимите и е осъзнавала, че ние сме превъзхождащ вид.
— Готова си да впишеш лъжа в Историите? — промълви втрещеният Луксор.
— Веднъж вписана, тя става истина.
— Не и ако всички знаят.
— Всички останали аахими ще бъдат държани встрани от нея. Как ще узнаят?
— Аз зная — промърмори Луксор. — И ще го разглася.
— Тогава ти ще се изправиш пред своя собствена дилема. Така да бъде.
— Ами ако… — поде предводителят на Измак. — Ами ако се стигне до най-лошото и кристалът навлезе в третата си фаза — пълно събуждане? Готова си да рискуваш и този свят?
— Ще спрем малко преди границите на излъчването на възловата точка — каза Витис. — Така амплиметът няма да получи възможност да черпи голямо количество енергия.
— А ако превземе Тиан?
— В теглените конструкти ще има арбалетчици — рече Юриен. — И мистици, които внимателно ще следят състоянието на кристала. Ако те доловят признаци за обладаване, войниците ще я прострелят.
Дори самият Витис възкликна сподавено при тези думи. Може би си бе спомнил, че Тиан е спасила сина му от огнена смърт.
Самата Тиан се нуждаеше от големи усилия, за да задържи неподвижността си. Междувременно аахимите бяха достигнали заслона на целителя и вече я внасяха вътре.
— Това е недостоен начин да се отплатим на жената, която спаси целия ни вид — каза Луксор.
— Ако тя знаеше какво би могъл да ѝ причини един напълно разбуден амплимет — рече Юриен, — щеше да лази в краката ни и да ги целува от благодарност.
Двадесет
През нощта се разнесоха крясъци, недалеч от палатката на Тицеа. Разпознавайки гласа на Минис, Тиан надникна през прозоречния отвор.
— Как смееш да се отнасяш с нея по такъв начин! — ревеше Минис, борещ се срещу обградилите го войници.
Скоро Витис изтича навън. След тих, но разпален спор, двамата се отдалечиха. Тиан се зарадва на това. Независимо дали бе искрен, Минис не можеше да стори нищо за нея.
Тицеа я събуди малко преди разсъмване, подавайки ѝ димяща чаша.
— Приготвяй се бързо, Тиан, Витис скоро ще дойде. Донесох ти дрехи, тъй като твоите… се нуждаеха от пране.
Това си беше чист евфемизъм. Дрехите на занаятчията представляваха жалки парцали.
— Нужна ли ти е помощ при обличането? — продължи аахимата.
— Не, благодаря — мрачно се усмихна Тиан. — Свикнала съм.
След като Тицеа си отиде, занаятчията смъкна крака от леглото. Мускулите на бедрата и прасците я боляха, но вече се отзоваваха по-лесно. И бяха укрепнали. Тя успя да се надигне и направи две неуверени крачки. Никога не бе подозирала, че нещо толкова незабележимо преди би я изпълвало с подобна радост.
Червената напитка бе толкова гъста, че налагаше кусане с лъжица. Тя бе сладка, с лек горчив оттенък, който подобряваше вкуса — без него течността би изглеждала прекалено сладникава.
Дрехите ѝ бяха почти по мярка. След като се облече, занаятчията седна на масата, за да закуси с хляб и люта наденица. Не бе успяла да се нахрани, когато Витис нахлу вътре.
— Време е да се захващаш за работа. Води я, пазачке!
Тицеа пъхна глава в отделението на родителите си, за да им каже нещо, сетне взе Тиан на ръце. Витис закрачи широко, принуждавайки аахимата да подтичва, за да не изостане.
— Какво искаш от мен? — попита Тиан, но Витис не ѝ отговори, а продължи да крачи мълчаливо сред редиците конструкти. Тя знаеше, но искаше да го чуе от него.