— Трябва да обясня — отчаяно изтърси механикът. — Да ѝ кажа, че съжалявам. Беше нещастен случай, сър. Тя ще си помисли, че ми е все едно.
— Никога няма да я намериш. Юлия е ненадмината в криенето.
— Ами ако тя не се върне? Какво ще стане с детето ми?
— За доброто на всички ни по-добре се моли, че тя ще се появи отново. А когато това стане, знаеш какво трябва да ѝ кажеш.
Какво можеше да ѝ каже? Съжалявам, че убих отдавна изчезналия ти близнак, Юлия. Не исках, стана случайно.
С помощта на магическата светлина на Флид двамата претърсиха поляната. И двамата противници на скрутатора бяха мъртви, същото се отнасяше и за войника, рухнал край въздухоплава. Онзи, когото Ниш бе ранил в крака, бе избягал, оставяйки след себе си само кървави пръски. Сред останките от въздухоплава откриха още три тела — двама войници и дребна млада жена, която изглеждаше заспала, но вече изстиваше. Падането бе строшило врата ѝ.
Ниш остана загледан в нея, скован от ужас. Тя бе по-млада от самия него. Същото важеше и за един от войниците.
— Защо всичко се обърка по такъв начин? — промълви той. — Толкова се стараех.
— Казах ти, че искам да пленя въздухоплава — рече Флид, впивайки в него поглед на екзекутор, избиращ следващата си жертва.
— Не чух какво казахте, сър. Приближавах се към вас, за да ви помоля да повторите, когато…
— А тази възможност не ти ли мина през ума, преди да метнеш сопата?
— Нямаше време. Въздухоплавът се спускаше бързо, а беше ясно, че не бихме се справили с толкова много войници. Ако се бяха приземили, с нас щеше да е свършено. Реагирах инстинктивно.
— Нима не е било очевадно, че възнамерявах да използваме машината, за да избягаме с нея?
— Не, сър, не беше. Съжалявам.
— Щях да се срещна с Иризис и Фин-Мах, а после да попреча на проклетия ти баща да нападне лиринксите и унищожи нова армия. Сега не съм в състояние да го спра. Остава ми само да бягам като бито куче.
Ниш сведе глава. Жалък, безполезен червей. Искаше му се да пролази под някой камък и просто да умре. Раната в ребрата все още го болеше, но бе спряла да кърви, затова той не спомена за нея.
— Но защо във въздухоплава са пътували толкова малко? — промърмори Флид на себе си.
— Може би останалите са слезли в другия край на гората.
Скрутаторът не обърна внимание на думите му.
— Кой ги е ръководил? Начело на диренето трябва да е стоял най-малко следовател, а ние не открихме такъв. Освен ако перцепторът не ги е наставлявал лично, контролиран от разстояние.
Ниш бе сигурен, че знае какви мисли се въртят в главата на скрутатора. Несъмнено те се отнасяха до безполезността на механика. И до непоклатимо доказания факт, че Джал-Ниш Хлар е бил прав в изказването за сина си.
— Ще продължа на север — продължи скрутаторът. — Тук мога единствено да се притеснявам за войната. Поне няма да са в състояние да ме следват без Мюли.
— Желаете ли да ви придружа? — плахо попита Ниш. От думите на Флид бе останал с впечатление, че скрутаторът възнамерява да поеме сам.
— Какво? Разбира се, че не те ща. Но ще трябва да те взема със себе си. — Той отново хвърли яростен поглед към механика, но след малко омекна. — Стига си се притеснявал, момче. Явно е, че не си разбрал намерението ми за въздухоплава. И може би си прав. Възможно е, шестима биха ме затруднили. В други обстоятелства ти би представлявал герой.
— Но аз убих Мюли, сър.
— Трагичен инцидент, който би могъл да се случи всекиму. Освен това той сам се е нанизал на ножа, след като ти си го предупредил да не мърда. Вината не е твоя.
— Помислих, че той напада Юлия, сър — за пореден път се оправда Крил-Ниш. — Опитвах се да я спася, а вместо това загина невинен човек. Собственият ѝ брат.
— Постарал си се да помогнеш. Да не говорим повече за това. Освен това тепърва предстои да изясняваме невинността му.
— Какво искате да кажете, сър?
— Дали наистина е прегръщал сестра си, или я е задържал, за да я предаде на войниците? Дали е обгърнал ръце около нея, защото я е обичал, или защото Гор му е наредил да я открие? Както казах, достатъчно размишлявахме над това. Върви да събереш храна. И бързичко.
Двамата замениха парцаливите си одеяния с по-запазените от дрехите на жертвите (по-малко окървавените). Ниш нямаше късмета да си намери униформа по мярка, но пък се сдоби с чифт що-годе подходящи ботуши, а също и шапка. След десет минути бяха готови. Присвоените раници съдържаха резервни дрехи, храна за две седмици, манерки и цялото непокътнато оборудване на войниците. Механикът си бе окачил съвсем нов меч, още ненащърбен. Флид се беше екипирал с хедрона от контролера, а също и с далекоглед, по чудо оцелял разбиването.