— Не съм сигурен каква полза ще имам от него — обяви той, подмятайки кристала в ръка. — Но човек никога не знае. Да вървим. Само след няколко часа това място ще гъмжи от скрутатори.
— Към мястото на срещата ли се отправяме?
— Няма смисъл. Докато стигнем, Иризис отдавна ще си е отишла. В подобен терен е невъзможно да скриеш въздухоплав.
— Тогава къде отиваме?
— В пустошта. — Ксервиш Флид придружи думите си с мрачна усмивка. Може би това бе някаква негова лична шега.
— Ами Юлия? Нима ще я оставим? — изквича Крил-Ниш.
— Няма как да узнаем къде е. Ако тя поиска да ни намери, ще го стори, макар това да не ми изглежда вероятно.
Той не го каза с укор, но Ниш все пак потръпна.
Последвалият ден също се оказа много задушен. Механикът и скрутаторът вървяха цяла сутрин, възползвайки се от растителността край пресъхналите корита и сянката на скалите — в редките случаи, когато хребетите се протягаха в пътя им. Нямаше и следа от Юлия.
По пладне Ниш започна да изнемогва. Раната в ребрата му ставаше все по-болезнена, но за спиране не можеше да става и дума. Той непрекъснато изоставаше, с което си навличаше крясъците на Флид. Скрутаторът повече не бе споменал смъртта на Мюли, но Хлар все още се измъчваше от вина.
Ксервиш се бе отправил към хълм, изпъпчен с кръгли червеникави канари — една от многото скалисти дипли на околността. Ниш повдигна манерката си, но върху езика му се стекоха единствено няколко капки. Всички потоци, край които бяха преминали сутринта, бяха пресъхнали.
Механикът се отпусна върху един камък и се загледа в земята. Трудно му беше да намери воля да продължи. След случилото се на поляната не бе спрял да се упреква. Не бе спрял и да се оглежда за Юлия, но нея я нямаше. Тя си бе отишла, отнасяйки детето му. Защо Ниш не бе помислил, преди да свали въздухоплава и да опре нож в гърба на Мюли? Защо не бе осъзнал, че Юлия е бременна? Защо, защо, защо?
Скрутаторът изникна.
— Какво има? Не можем да си позволим да спираме на откритото.
Крил-Ниш мъчително се изправи на крака. Болката скочи нагоре към рамото му и се плъзна по бедрения мускул. Стъпалата също го боляха — ботушите се бяха оказали по-тесни от очакваното и вече бяха започнали да го протриват.
На няколко пъти по неочаквано стръмния склон той едва не си разби носа. Флид, изкачващ се далеч напред, не забеляза. При последното поглеждане на Ниш възрастният човек бе изчезнал отвъд хребета.
Чакълен участък поддаде под стъпалото му. Докато се надигаше, механикът зърна нов въздухоплав на хоризонта. От толкова голямо разстояние екипажът не можеше да го забележи, но за всеки случай Хлар остана притиснат към склона, докато машината не се изгуби на юг. Наложи му се да преодолее остатъка от пътя пълзешком — краката го боляха прекалено силно, за да позволят изправяне.
Промъквайки се между две канари, Крил-Ниш забеляза скрутатора да седи в сянката и да яде един от намерените вчера плодове. Флид възторжено облизваше кората — приличаше на дете, задигнало парче медена пита. Яката му бе подгизнала от сок, но той дори не бе забелязал.
— Току-що видях въздухоплав — изграчи Хлар.
— Навърта се от известно време. Не би трябвало да ни притеснява, освен ако онези на борда му не са открили Юлия и не я използват, за да ме следят.
Сред гърдите на Ниш пълзеше студенина, а челото му бе посипано с капчици пот.
— Какво ти е? — попита Ксервиш.
Механикът успя небрежно да махне с ръка.
— Всичко е наред — смотолеви той, притиснал източника на болката. — Дребна рана.
— Къде? — Скрутаторът стана и разкопча ризата му. — Кога я получи?
— Снощи в гората. Един от войниците. Не е сериозно. — Ниш се опита да легне.
Флид беше побеснял.
— Аз ще преценя това. Ти си идиот, Ниш. Защо не ми каза?
Крил-Ниш простена, когато скрутаторът опипа около раната с пръсти, изглежда умишлено груби.
— Трябвало е да се погрижиш за раната още снощи. Сега се е инфектирала. Заслужаваш един сочен ритник в задника!
След като сам изпълни препоръчаната в последното изречение рецепта, скрутаторът грабна манерките им и изчезна.
Поваленият по лице Ниш затвори очи. Падаше му се.
Ксервиш Флид се върна по здрач, разбуждайки механика от трескавия му сън.
— Не исках да рискувам да паля огън — каза той, вече без гняв, — но ще ни е нужна гореща вода. Раната трябва да се прочисти.