— Не мислех, че е толкова сериозно — рече Ниш, пронизван от мразовити тръпки. — Почти не кървя.
— Със самата рана си извадил късмет, но инфекцията може да те убие. Което няма да е толкова зле — весело продължи Флид. — Тогава поне няма да объркаш още нещо. — Виждайки изражението на механика, той додаде: — Шегувам се.
Под един скален ръб скрутаторът накладе малък огън и се покатери, за да се убеди, че камъкът го скрива.
— Това ще свърши работа. Само огромна случайност би им позволила да видят пламъците. Но пък в последно време късметът не е на моя страна.
Когато водата кипна, Ксервиш проми раната с напоени парцали и направи лапа с билки, смачкани върху кората на един от плодовете. После се възползва от врящата вода, за да приготви супа.
Макар да се чувстваше слаб и да бе гладен, Ниш не можа да погълне повече от няколко лъжици. Скрутаторът изяде останалото, уви се в наметалото си и затвори очи. Ниш стори същото и заспа, но кошмарите го принудиха да се събуди.
Седмина бяха умрели миналата нощ, петима от тях по негова вина. Той не бе искал да убива никого, а ето че те бяха мъртви. Мисълта не беше приятна. Войниците биха го убили без да им мигне окото и без последващи угризения, но Ниш не можеше да се чувства по същия начин. Мюли не бе го заплашвал с нищо. Същото с още по-голяма сила важеше за пилота. Нейната смърт го измъчваше най-силно. В свят, където населението непрекъснато намаляваше, убийството на жена в детеродна възраст се смяташе за най-тежкото престъпление. Механикът простена задавено.
Флид се размърда.
— Какво има пък сега?
— Убих пилота. Жена. Какво ще правя, скрутаторе?
— Ще откриеш начин да изкупиш вината си. За начало придобий навика да не смущаваш съня ми.
Скрутаторът отново му обърна гръб и покри ушите си.
Красивото ѝ дребно лице продължаваше да стои пред очите на Ниш. То се задържа и в кошмарите му, умножено, увенчало труповете на всички убити от него — в трескавите му съновидения всички те бяха жени. И всички тези жени бяха бременни от него. Всеки път, когато механикът сепнато се изтръгнеше от мората, лицето на мъртвата оставаше да се взира в него от мрака. Скоро към него се присъедини и образът на Мюли. Макар и по нещастно стечение на обстоятелствата, Крил-Ниш си оставаше негов убиец. Вече не можеше да става и дума за нещо между него и Юлия. Да можеше тя да се появи отново, за да изслуша оправданието му…
Лапата на Флид се оказа ефективна, защото на сутринта Ниш се чувстваше по-добре. Това му позволи да се погрижи за самия скрутатор, споходен от сходен проблем: раната в бедрото му, оставена от първия кристал, се бе инфектирала. Почти в продължение на час механикът я промиваше и превързваше, докато Ксервиш стоически стискаше зъби и се пулеше към мъгливата утрин.
Все така нямаше и следа от Юлия. Двамата мълчаливо продължиха на северозапад. Ниш отново се чувстваше като роб: единствената разлика бе, че този път на него самия се падаше ролята на надзирател. Той се бе надявал, че изтощението не ще остави място за кошмарите, но дори и в най-мъчителните моменти, когато агония се разпръскваше от разранените му меса, мъртъвците продължаваха да се взират в него.
Ниш и скрутаторът се отправяха на път всяка сутрин и крачеха дълго след залез. Тук теренът бе предимно равен, което им позволяваше да преодоляват по четири или пет левги на изтощителен ден. Макар и измъчван от собствената си инфекция, Флид крачеше редом със спътника си. А Хлар бе изгубил представа за времето — всичко се бе сляло в болезнена монотонност.
Сега скрутаторът ги водеше на запад, към морето, тъй като не искаше да се отдалечава прекалено много от армията на Джал-Ниш. Колкото и безнадеждно да изглеждаше, Флид все още възнамеряваше да опита да го спре. Ксервиш никога не се предаваше, каквото и да станеше. Ниш трябваше да си извлече поука.
Но след като бяха преминали повече от четиридесет левги, без да срещнат жива душа, скрутаторът започна да изостава. Един ден Ниш се обърна, за да му каже нещо, и откри, че Флид е дребна точица на хоризонта.
Ниш приседна на земята, за да го изчака, но промени мнението си и пое обратно — не смяташе, че заслужава почивка.
— Какво има?
— Кракът — процеди Флид. — Почти не мога да го повдигна.
Само за няколко часа лявото му бедро бе станало двойно по-дебело, а от раната сълзеше гной.
Ниш направи отвара от билки и омота крака му в редица димящи компреси. На следващия ден скрутаторът изглеждаше по-добре и двамата напреднаха значително. Спряха да нощуват в подножието на хълм с червеникав връх.