Ниш още си спомняше клетия Ки-Ара — оператор на кланкер, който бе полудял от мъка заради загубата на машината си. Въпросният младеж бе убил друг оператор, а впоследствие бе откраднал неговия кланкер. За наказание Флид бе наредил откраднатата машина да бъде разглобена пред очите на виновника и всяка нейна част поотделно да бъде хвърлена в заводските пещи. Самият Ки-Ара бе трябвало да хвърли хедрона лично, но вместо това се бе самоизпепелил.
Ниш бе привикнал със смъртта и нейната необратимост. Той се надяваше, че ще посрещне края си с достойнство. Трябваше, макар че това нямаше да изчисти грешките му. Историите щяха да описват всички негови глупави постъпки, докарали му заслужен край, и да напътстват децата от следващите двадесет поколения кои дела трябва да бъдат избягвани. Единственото утешение за механика бе, че се е опитал да стори всичко по силите си.
Конник, понесъл син флаг, препусна към върха на хълма. Трима други го последваха. Ниш размаха дрехата си и се отправи надолу по склона, за да ги посрещне.
— Угаси ли огъня? — изхриптя Флид, когато механикът мина край него.
— Това е войската. Дадох им знак, ездачите скоро ще пристигнат.
— Ако си сгрешил, няма да ти се наложи да се тревожиш за скрутаторите. Ще те убия лично.
Хлар избегна погледа на Флид и продължи. В подножието на хълма той се изкачи върху ствола на паднало дърво и отново помаха към войниците. Онзи със знамето вече се приближаваше. Той му изглеждаше познат — смугъл, с къдрава коса и нос като папагалска човка. Но как му беше името? Члър, разбира се. Той бе придружавал Ниш на унизителната мисия при аахимите. Механикът се изчерви.
Члър отпусна знамето си. Други двама пристъпиха до него, последвани от офицер с кокарда върху шапката и още чифт ратници. Униформите им изглеждаха познати.
— Кой си ти? — извика първият войник. — И защо сигнализираш?
Ниш бавно си пое дъх.
— Казвам се Крил-Ниш Хлар. Спътникът ми е скрутатор Ксервиш Флид, който е ранен и спешно се нуждае от целител. Иначе може да умре.
— К-крил-Ниш Хлар! — заекна офицерът. — Често се чудех какво е станало с теб. Слез.
Ниш едва не рухна при спускането си. Това бе лейтенант Пранди, един от офицерите на генерал Троист. Механикът на два пъти бе спасявал близначките на генерала — веднъж край Никеранд ги бе измъкнал от ръцете на двама примати, а впоследствие ги бе извел от подземни руини, в които двете бяха пропаднали. Изглежда тази армия принадлежеше на Троист, което означаваше, че за момента Ниш е в безопасност.
— Лейтенант Пранди — рече той. — Нямаш представа колко се радвам да те видя.
Двадесет и две
Не бяха задавани въпроси. Войниците спретнаха носилка между конете си, в която пренесоха слабия, но раздразнителен Флид, обратно до войската. Ниш яздеше зад Члър, стараейки се да се държи настрана от скрутатора. Часът още не бе изтекъл, когато се вляха обратно в колоната. Ксервиш Флид бе пренесен във фургон, теглен от един от кланкерите, и личната целителка на Троист се зае с него. Целението бе сред Изкуствата, развити значително от войната, така че Ниш оставаше обнадежден.
Самият той бе отведен в друг кланкер, където механикът легна на пода и се опита да поспи, макар това да бе невъзможно сред оглушителното дрънчене, стържене и клатене. Тези машини защитаваха звукоподражателното си название. И все пак той успя да задреме. В късния следобед го събудиха — намерил прясна вода, конвоят бе спрял да нощува.
— Генерал Троист иска да ви види, сър — каза събудилият го адютант.
Ниш се изхлузи през задния люк и се огледа, разтривайки очи. Чувстваше се напрегнат. Скоро самият Троист се появи. Русите му къдрици бяха станали по-дълги и изглеждаха разрошени от непрекъснато допиране. Сините му очи бяха възпалени, униформата му би докарала наказание на някой по-нисшестоящ чин, но въпреки това войниците веднага му отдадоха чест. Дребният генерал изискваше много от тях, но от себе си изискваше още повече. И поставяше нуждите на хората си пред своите собствени. Нищо чудно, че войниците го обожаваха.
— Радвам се да те видя, Крил-Ниш — рече Троист. — Ела.
Ниш го последва, започнал да се поти. Макар че на два пъти бе спасил Мериуен и Лилиуен, случката в имението Моргадис още го измъчваше. Към този му позор се прибавяше фиаското от мисията му в аахимския лагер. Изглежда за всеки успех на Ниш съответстваше насрещен провал. И нямаше съмнение, че по това време Троист е научил за падението на Флид. Може би знаеше и за отхвърлянето на Ниш.