Двамата се отправиха към кланкера на генерала — огромно чудовище с дванадесет крака, катапулт и два копиемета. До този момент Крил-Ниш не бе виждал подобен модел.
Генералът му предложи стол — овална метална табуретка, покрита с бродиран плат. Нечия несръчна, но весела ръка бе обсипала плата с тинтяви. Несъмнено дело на близначките. Троист бе методичен пълководец, но и сантиментален баща.
— Какво правиш тук, Крил-Ниш? — попита Троист, подавайки му малък мях с пиво.
Механикът отпи внимателно, обмисляйки следващите си думи. Генералът познаваше дълга си и, ако дългът изискваше от него предаването на Ниш, Троист щеше да го стори, загърбвайки мнението си.
— Бях сигурен, че вече знаете — неясно отвърна той.
Троист се навъси.
— Какво да зная? Говори направо, Крил-Ниш, нямам време за глупости.
Значи Троист не бе чул. Ниш видя шанс да спаси себе си и Флид. Само трябваше да представи нещата по правилния начин.
— За голямата битка край Снизорт преди седмици.
— Знаех, че предстои една, но не бях чул за развитието ѝ. Повече от месец от юг не са пристигали новини, затова поведох армията си насам.
— Никакви новини? — изненада се Ниш. Скрутаторите се гордееха с комуникациите си — те им позволяваха да контролират света.
— Лиринксите нападат вестоносците ни от въздуха. Освен това са открили начин да проследяват скитовете ни. Почти невъзможно е да бъде изпратено съобщение до гарнизоните край Туркадско море. Ти взе ли участие в битката?
— Да, но не като войник. По това време бях пленник на аахима Витис.
— Двамата със скрутатора сте прекосили дълъг път пеш, ранени. — Генералът внимателно наблюдаваше Ниш. Изглежда подозираше, че нещо е било премълчано.
Ниш не бе сигурен как да продължи. Ако генерал Троист узнаеше за случилото се в действителност, като нищо механикът щеше да се озове окован и изпратен обратно при скрутаторите. Но пък ако Ниш излъжеше…
Той си пое дъх.
— Ще бъда напълно честен с вас, сър, каквото и да ми струва това. Възловата точка при Снизорт избухна, разрушавайки полето. След това битката придоби отвратителна насока, тъй като нито нашите кланкери, нито аахимските конструкти бяха в състояние да се движат.
— Знаех си, че нещо не е било наред — рече Троист и разтърка корема си — той имаше проблеми с червата. — Разкажи ми всичко.
Ниш повтори историята за отчаяното сражение в Снизорт, угасването на възловата точка и последвалото клане, въздушното огледало на скрутаторите, спасило остатъка от войската, подземните пожари и оттеглянето на лиринксите. След това механикът се поколеба за момент, но продължи повествованието си, за да опише поробването на Флид и собственото си низвергване, бягството, кошмарните събития от полянката, бягството на Юлия и налудния план на баща му за нападение срещу лиринксите.
— Това е всичко, сър — каза накрая той. — С изключение на тайна, свързана с възловата точка…
— Гадателските тайни не ме интересуват, момче — каза генералът. — Продължи.
— Собственият ми баща се отрече от мен, сър, а скрутатор Флид бе осъден от целия Съвет. Двамата успяхме да избягаме, а сега се намираме в ръцете ви. — Ниш не можеше да измисли оправдание, никакво оправдание. — Предполагам трябва да ме изпратите обратно, окован.
— Не съм получавал заповеди, отнасящи се до теб, Крил-Ниш, и трябва да разчитам на собствената си преценка. В миналото ти ми служеше добре. Не съм забравил това.
Ниш се изчерви, припомняйки си как бе избягал полугол от къщата на Мира.
— Но случилото се в Моргадис…
— Мира ми каза, че е станало недоразумение. Тя е останала удивена от паническото ти бягство. Ще оставя на нея да обясни, когато се срещнете отново. Балдъзата ми е страдала много и понякога… — Троист скриви лице. За него подобни чувства не подлежаха на обсъждане. — Както и да е. Казваш, че войската, оцеляла от битката при Снизорт, бива отвеждана към гибел?
— Баща ми… Не зная как да го кажа, генерале, но нараняванията му го промениха. Той е станал изключително злобен, преливащ от омраза и жлъч. Дори се отрече…
— Да, вече ми каза за това. — Военният се извърна, свил устни. — За да причини подобно нещо на собствения си син, този човек трябва да е истинско чудовище. И как е могъл скрутатор Гор да иска от Джал-Ниш да се докаже по такъв начин? Аз съм човек на дълга, за мен дългът е всичко, но при подобни постъпки се затруднявам да поддържам вярата си в нашите предводители.
— След битката лиринксите се оттеглиха на югоизток, към Туркадско море. Баща ми планира да ги преследва, след като извлече кланкерите до обсега на най-близкото излъчване. В този момент трябва да е към края на това си начинание.