— Всичко наред ли е? — попита Робърт, щом забеляза уморения вид на партньора си.
Карлос изду бузи и бавно изпусна дъха си.
— Обади се детектив Корби от Южния район.
— Детективът, който води разследването за убийството на Тито?
— Същият. И познай какво? Получили са резултат от анализа на ДНК от мигла, която са намерили в банята. Съвпада с ДНК на Кен Сандс.
Хънтър остави кутията със снимките на бюрото си.
— Мигла?
— Да. И знам, че това малко оспорва теорията, че Кен Сандс може да е убиецът на Тито и да е Скулптора. Скулптора ни представи три кървави местопрестъпления, но не остави нищо след себе си, защото не е искал. Нито дори прашинка. Затова, ако Кен Сандс е Скулптора, защо е бил толкова немарлив в апартамента на Тито? — Гарсия не изчака отговора. — Проблемът е, че може би изобщо не е бил немарлив, а е допуснал грешка.
Интересът на Робърт се засили.
— Миглите не падат толкова лесно, колкото космите от косата. Проверих — обясни Карлос. — Човек губи между четирийсет и сто и двайсет косъма всеки ден, докато миглите живеят средно сто и петдесет дни, преди да паднат. Това не е нещо, за което да се тревожат повечето престъпници, колкото и да внимават. Затова, ако не е носил очила, убиецът на Тито е направил грешка.
— Какво каза на Корби?
— Нищо. Все още го държа в неведение, че в случая със Скулптора ни интересува Сандс. Помолих го обаче да ме държи в течение, ако има нещо ново. Сега няма отърване. Те ще търсят и Сандс.
Хънтър кимна.
— Да, нали си спомняш апартамента на Тито? Беше мръсен. Не беше почистван от месеци. Миглата може и да означава, че Сандс е бил там, но без очевидци, които да свидетелстват, че той е бил в апартамента в нощта на убийството, и без самопризнания никой няма да го осъди. Сандс само трябва да каже, че е бил при Тито преди нощта на убийството.
Гарсия знаеше, че партньорът му е прав.
— Откри ли нещо в кабинета на Литълуд? — попита той и приглади косата си назад, а после погледна часовника си и нервно пощила носа си два пъти.
— Нищо. — Робърт разбираше отчаянието му. — Къде е Алис?
— Нямам представа. Не беше тук, когато се върнах. Какво е това? — Карлос кимна към картонената кутия, която Хънтър беше сложил на бюрото си.
— Взех я от апартамента на Литълуд. Стари снимки.
Партньорът му повдигна вежда.
Робърт остави кутията и се приближи до таблото с фотосите. Този път вниманието му беше съсредоточено само върху снимките на скулптурата от човешки части и отрязаните крайници. Той се втренчи в тях, сякаш ги виждаше за пръв път.
— Нещо интересно?
Хънтър не отговори.
— Робърт — извика Карлос, — намери ли нещо в апартамента на Литълуд? Нещо в кутията?
Робърт протегна ръка към едната фотография и я откачи от таблото.
— Трябва да отидем при капитана, преди да си е тръгнала.
90.
Капитан Барбара Блейк тъкмо приключваше телефонен разговор, когато двамата детективи почукаха на вратата й.
— Влез — извика тя, след като закри с ръка микрофона на слушалката.
Хънтър и Гарсия влязоха в кабинета й и капитан Блейк им направи знак да седнат.
Те обаче останаха прави.
— Не ме интересува как ще се справиш, Уилкс. Просто го направи. Имаш улика. Следвай я, по дяволите! — Барбара тресна слушалката, сбърчи нос и затвори очи.
Робърт и Карлос чакаха мълчаливо.
— Е, добре. — Капитанът ги погледна и изпусна затаения си дъх. — Кажете ми поне, че сте надушили нещо ново.
Хънтър бръкна във вътрешния си джоб, извади стара снимка с размери петнайсет на десет сантиметра и я сложи на бюрото й.
— Какво е това? — попита тя.
— Нещо ново — отговори той без ирония в гласа. — Намерих я в апартамента на Нейтън Литълуд.
Гарсия пристъпи напред.
Барбара взе снимката и я разгледа.
— Какво да гледам, по дяволите?
— Може ли и аз да погледна, капитане? — попита Карлос и протегна ръка.
Тя му даде снимката и се облегна назад на въртящия се стол.
Снимката не беше с добро качество, но ясно показваше мършав млад мъж, който стои до дърво и държи бутилка бира. Денят беше слънчев и той бе съблякъл ризата си. Косата му беше черна и къдрава. Усмихваше се. Бирената бутилка в дясната му ръка беше наклонена към обектива, сякаш вдига наздравица. На Гарсия не му отне много време да го познае.