— Нейтън Литълуд на съвсем млади години.
Капитан Блейк погледна недоумяващо Робърт.
— Едва ли е изненадващо, че си намерил тази снимка в апартамента му.
— Не става дума за Литълуд — отвърна Хънтър, — а за другия човек на снимката.
Барбара отново погледна фотографията в ръцете на Карлос, а после се втренчи учудено в Робърт, сякаш беше загубил ума си.
— За тази снимка ли говорим? Защото ако е така, трябва да отидеш на очен лекар, Робърт. Тук има само един човек.
Гарсия вече разглеждаше фона на снимката, търсейки други хора. Много добре познаваше Хънтър и знаеше, че партньорът му е видял нещо, което повечето хора не биха забелязали. Ала на снимката нямаше друг. Литълуд стоеше сам до дървото. На фона имаше само празно пространство.
— Вгледайте се внимателно — каза Робърт.
В същия миг Карлос съзря част от нечия лява ръка в десния ъгъл на снимката. Поради близостта на фотоапарата образът беше леко размазан, но лесно се виждаше, че ръката е прегъната в лакътя. Повечето от горната й част беше извън кадър.
— Ръката ли? — попита Гарсия.
Хънтър кимна.
— Вгледай се в нея.
Карлос отново се съсредоточи в снимката. Изражението му се промени от озадаченост в съмнение и накрая в изненада, когато най-после разбра.
— Да ме вземат дяволите! — възкликна той и хвърли поглед на партньора си.
— Не, мен да ме вземат дяволите — възрази капитан Блейк и прониза с лазерен поглед двамата детективи. Повиши леко тон: — Виждате ли ме да седя тук? Ами ръката?
Гарсия застана пред бюрото й и й показа снимката.
— Това не е само нечия ръка. — Той се обърна към Робърт: — Затова непрекъснато разглеждаше снимките на таблото.
Хънтър се съгласи и сложи на бюрото на капитана снимката, която беше взел от таблото, фотосът показваше няколко телесни части, наредени една върху друга. Той посочи едната от двете ръце на снимката, и по-точно място на триглавия мускул.
— Виждаш ли тези неща?
Барбара протегна врат и присви очи.
— Виждам, но какво са?
— Бенки — отговори Карлос и сложи снимката, която държеше, до онази, която гледаше капитан Блейк. — Рождени петна. — Посочи същото съзвездие малки тъмночервени бенки със странна форма на триглавия мускул на човека, който по невнимание беше влязъл в кадър. Въпреки че образът на ръката беше леко разфокусиран, нямаше съмнение, че са абсолютно същите.
91.
Капитан Блейк стоя неподвижно още малко, приковала поглед в снимките на бюрото си. Знаеше, че рождените петна са уникални като пръстовите отпечатъци. Вероятността двама души да имат едни и същи рождени петна беше едно на шейсет и четири милиона. А двама души да имат точно същите шест рождени петна в малко съзвездие като това, което гледаше, беше практически невъзможно.
— Това означава, че този човек е… — Тя заби пръст в снимката от апартамента на Литълуд.
— Андрю Насхорн — каза Гарсия. — Втората жертва на убиеца.
В очите на Барбара блесна искра.
— Тогава са се познавали?
— Така изглежда — каза Робърт. — Или поне са се познавали отдавна.
Тя обърна снимката, но на гърба не пишеше нищо.
— Кога е правена?
— Може да я изпратим в лабораторията за анализ, но съдейки по това колко млад е Нейтън Литълуд и факта, че се е оженил преди двайсет и седем години, а на тази снимка не носи венчален пръстен, бих казал, че снимката е правена преди двайсет и седем — трийсет години.
Карлос се съгласи с партньора си.
Капитан Блейк беше опитна и знаеше, че не трябва да се впуска с главата напред в каквато и да е очевидна следа, колкото и убедителна да изглежда.
— Снимката е направена навън, може би в парк — каза тя и взе фотографията от бюрото си. — На обикновено публично място. Знам, че никой от вас не вярва в случайности. И аз не съм им голям почитател, но има ли вероятност Насхорн да е бил в същия парк в онзи ден?
Хънтър посочи на снимката нещо, което събеседниците му не бяха забелязали.
— Виждате ли това?
В десния ъгъл на фотоса, точно където беше прегънатата в лакътя, разфокусирана ръка, се виждаше също така неясно светлокафяво петно.
Карлос се усмихна, когато най-после разбра какво сочи партньорът му.
— Това е дъното на бирена бутилка.
Виждаше се само част от ръката, защото Андрю Насхорн също пиеше бира. В момента, в който беше направена снимката, той поднасяше бутилката към устата си.