93.
Въпреки грима, добре сресаната коса и безупречно изгладените пола и блуза, Алис изглеждаше уморена. Издаваха я очите й, които бяха зачервени от безсънието.
Двамата детективи не отрониха нито дума.
Тя сложи куфарчето си на бюрото и повтори:
— Те са се познавали. Андрю Насхорн и Нейтън Литълуд са се познавали.
Хънтър не беше виждал Алис от вчера сутринта. Тя не беше дошла на работа следобед. Знаеше, че не е чула новината му, и съдейки по вълнението й и факта, че той и Гарсия са слушателите й, беше очевидно, че Алис не знае за снимката, която беше намерил в апартамента на Литълуд.
— Ние вече… — започна Карлос, но той го прекъсна, като се обърна към Алис: — Как разбра?
Усмивката й стана по-широка. Тя извади два листа от куфарчето си.
— Това са данните на мобилния телефон на Нейтън Литълуд. — Алис даде единия лист на Хънтър. — Получиха се вчера, докато вас двамата ви нямаше. Този… — връчи на Робърт втория лист — е от записите на мобилния телефон на Андрю Насхорн.
Не беше необходимо Хънтър да търси в списъците. Алис беше оцветила с маркер номерата. Един и същ телефонен номер се повтаряше три пъти в записите на Насхорн и два пъти в тези на Литълуд.
— Номерът е на компаньонка. Работи сама, не е от агенция — продължи тя. — И двамата са използвали една и съща компаньонка.
На лицата на детективите се изписа съмнение.
— Компаньонка? — попита Гарсия.
— Да. Казва се Никол. — Алис млъкна и вдигна показалеца на дясната си ръка. — Викат й Никол Послушната. Тя обслужва специфичен тип клиенти.
Карлос остави чашата с кафето си.
— Добре, съгласен съм, че откритието, че Насхорн и Литълуд са използвали едно и също момиче на повикване, е нещо, което определено трябва да проучим, но това не означава, че са се познавали.
— Тя не е момиче на повикване — поправи го Алис, — а послушна компаньонка. Предлага много специални услуги. Това са нейни думи, не мои.
— Говорила си с нея? — Гарсия беше изненадан.
— Снощи.
Детективите не очакваха това.
— Вижте, и двамата бяхте извън офиса и проследявахте нови улики. Попаднах на тази информация късно вчера и реших да се поразровя, вместо да чакам. Случи се така, че снощи успях да се срещна с нея, и разговаряхме.
— Как я накара да говори? — Карлос знаеше от опит, че никак не е лесно да убедиш някого, свързан с нелегалната секс търговия в Лос Анджелис, да говори.
— Доказах й, че не съм ченге, нито репортер, и гарантирах, че информацията, която ми каже, няма да бъде използвана срещу нея.
— И това подейства?
— Е, имам и други възможности, които вие като полицаи обикновено нямате.
— Платила си й — заключи Гарсия.
— Това винаги има ефект — призна Алис. — Как мислите, че прокуратурата задържа информаторите си? Като им дава понички и топло мляко? Никол е послушна компаньонка. Плащат й да прави по-лоши неща, отколкото да говори. Да получава пари за разговор вероятно е била най-лесната й работа. Освен това й дадох визитната си картичка и й казах да ми се обади, ако й трябва адвокат. В нейната професия това е много изкусително предложение.
Карлос не можеше да оспори думите й.
— И за какво разговаряхте?
— Чуйте сами. — Алис извади диктофон от куфарчето си и го сложи на бюрото на Робърт. — Правила съм го и преди. — Тя намигна на двамата детективи.
Изненадани, те се приближиха до бюрото.
— Тук й показвам снимката на Андрю Насхорн. — Алис включи диктофона.
— А, да, Пол. Може да се каже, че той е редовен клиент. Виждам го веднъж в месеца, понякога по-често, понякога по-рядко.
Гласът, който прозвуча, беше чувствен, на жена на около двайсет и пет години, но имаше нюанс на твърдост, присъща на хората, израснали на улицата.
— Пол? — разнесе се и гласът на Алис.
— Това е името, което той използва. Виж, знам, че никой от клиентите ми не се представя с истинското си име. Той ми каза, че името му е Пол, и аз го наричам Пол. Така се прави. — Настъпи кратко мълчание. — Той обича грубите игрички.
— Грубите?
— Да. Обича да ме завързва, да пъха кърпа в устата ми, понякога да слага превръзка на очите ми и да ме напляска. Нали се сещаш, прави се на мъжага. — Никол се засмя. — Но аз нямам нищо против. И на мен ми доставя удоволствие.
Робърт предположи, че последната забележка е изречена, защото Алис е направила шокирана физиономия.
— Той ли идваше при теб?