На дансинга, докато непохватно се поклащаха в ритъма на бавната песен, Ана прошепна в ухото му:
— Защо се забави толкова много?
Карлос повдигна брадичка от рамото й и погледна светлокафявите й очи.
— Какво?
— Това са петите училищни танци за тази година. Защо ме покани чак сега?
Гарсия наклони глава на една страна и предпазливо каза:
— Харесва ми… да карам дамите да чакат.
Двамата прихнаха да се смеят.
И от онази вечер започнаха да се срещат.
Карлос й предложи да се оженят три години по-късно, веднага щом завършиха гимназия.
Когато стана детектив в лосанджелиската полиция, Гарсия обеща пред себе си никога да не внася у дома гротескния свят, в който го отвежда професията му, и да не обсъжда с Ана как е минал денят му. Не защото това противоречеше на устава, а защото я обичаше много и не искаше да помрачава мислите й с образите и реалността на ежедневието си. И не наруши обещанието.
Късно миналата нощ Ана се притисна до него в леглото и промълви:
— Ако искаш да говориш, знаеш, че винаги съм готова да слушам. Каквото и да ми кажеш.
Карлос се обърна към нея и нежно отмести кичур коса от лицето й.
— Знам — усмихна се той. — Не се притеснявай. — Целуна я по устните.
Ана сложи глава на гърдите му и затвори очи.
— Обичам те.
— И аз те обичам. — Гарсия започна да гали косите й.
Сънят така и не дойде.
Карлос стоеше пред таблото със снимките. Вниманието му беше насочено предимно към фотографията на сянката на втората скулптура.
— Какво се опитва да ни каже, по дяволите?
— И аз си задавах същия въпрос цяла нощ. — Алис застана зад него.
Гарсия подскочи на стола си. Не я беше забелязал, че влиза в стаята.
— Брей. — Той погледна часовника си. — Рано си станала.
— Или късно. Зависи. — Тя сложи няколко папки на бюрото си.
— Не можа ли да спиш?
— Не исках да спя. Всеки път, когато затворех очи, съзнанието ми сътворяваше нов кошмар.
Карлос се намръщи, сякаш отлично знаеше как се чувства Алис.
Тя взе една от папките, които беше донесла, и му я даде.
— Какво е това?
— Досиетата от затвора и списъците за посещенията на Алфредо Ортега и Кен Сандс.
Гарсия отвори широко очи.
— Така ли? Дори не знаех, че искането ни е одобрено.
— Това е една от привилегиите, когато окръжният прокурор, кметът на Лос Анджелис и шефът на полицията изгарят от желание разследването да приключи. Нещата се движат много по-бързо. Изпратиха ми ги по факса в кабинета ми днес на разсъмване.
— Прегледа ли ги вече?
Алис прибра косата си зад ушите.
— Да.
Погледът на Карлос се насочи към папките на коленете му.
— Чета бързо — усмихна се тя. — Подчертах някои неща. Всъщност доста неща — поправи се. — Започни със синята папка, досието на Алфредо Ортега. Както вероятно си спомняш, той е влязъл в затвора единайсет години преди Кен Сандс.
Гарсия забеляза лекото потрепване на гласа й.
— И доколкото разбирам, открила си нещо.
— Почакай, докато прочетеш двете досиета. — Алис седна на ръба на бюрото си с доволно изражение на лицето. — Трябва да го прочетеш, за да повярваш.
53.
Детектив Себ Стоукс отпи от кафето и остави чашата на масата. На върха на топчестия му нос остана капка сметана. Идеални пухкави мустаци очертаваха устните му.
— Монтьор ли? — попита той и избърса със салфетка сметаната от лицето си. — Охранителните камери заснели ли са копелето?
— Не. Камерата не работела — монотонно отговори Хънтър.
— Никога не работят, когато ти трябват. Тогава откъде знаеш, че се е представил за монтьор?
— Снощи открих, че от мотора на лодката на Насхорн е изтекло масло. Той е трябвало да отплава на обичайното си двуседмично пътешествие в деня, когато е бил убит. Предполагам, че е забелязал проблема, докато е проверявал лодката за последен път, и е разбрал, че не може да потегли с повреден двигател. Би било твърде рисковано.
— Да, такъв си беше Анди. Винаги много педантичен. И не беше немарлив. Провери ли на пристанището? Имат ли списък на монтьорите?
— Проверих. — Робърт отпи от кафето си. — Нямат станция за монтьори. Имат обаче списък на монтьори, които препоръчват. Насхорн не се е свързвал с администрацията да пита за монтьор. Но повечето собственици на яхти имат монтьор, на когото вярват.