— Ами Анди имал ли е?
Хънтър кимна.
— Човек на име Уорън Донъли. Говорих с него снощи. Каза, че Насхорн не го е търсил за теч в мотора.
— Тогава мислиш, че убиецът е пипал мотора, преди Анди да се качи на лодката си — каза Стоукс, разгадавайки изражението на Робърт. — Може би един-два дни преди това.
— Възможно е.
— И после е трябвало само да се навърта наоколо, да наблюдава и да чака подходящия момент да предложи услугите си.
— Това е теорията, която сме изградили — съгласи се Хънтър.
— Но защо не се е скрил в каютата на лодката и не е чакал Анди да влезе? Защо е усложнил нещата със сценария за монтьор?
— Не съм сигурен — призна Робърт. — Може би защото лодката е малка. Каютата е още по-малка. Няма къде да се скрие. Насхорн би забелязал присъствието на чужд човек веднага щом се качи на лодката. Убиецът би загубил превъзходството си — елементът на изненада.
— Пък и Анди все още си беше ченге. — Стоукс се облегна назад и прокара ръка по къркорещия си корем.
— Винаги беше нащрек и би извадил оръжието си.
Хънтър отново кимна.
— Насхорн е бил едър и силен мъж и очевидно е умеел да се грижи за себе си. Може би убиецът е знаел, че не е добра идея да се сбие с него. Нещата биха се объркали сериозно. А този убиец не поема излишни рискове.
Стоукс прехапа устни.
— Убиецът е трябвало да бъде поканен на лодката. Така Анди нямало да заподозре нищо. А щом извършителят е стъпел на борда, със сигурност е щяла да му се предостави възможност да сломи съпротивата на Анди.
— Съдейки по пръските кръв и мястото, където намерихме зъбите, Насхорн, изглежда, се е навел над двигателя. Може би убиецът го е помолил да погледне или да подържи нещо, докато вземе някакъв инструмент от чантата си.
— Зъби?
— Насхорн е бил ударен в лицето. Челюстта му е била разбита и три от зъбите му са изкъртени.
Сервитьорката донесе закуската на Стоукс.
— Сигурен ли сте, че не желаете нещо друго? — обърна се тя към Робърт.
— Не, благодаря.
— Добре. Кажете ми, ако промените решението си.
— Сервитьорката намигна на Хънтър, завъртя се и отмина.
Робърт леко почеса белега от раната от куршум на десния си трицепс. Въпреки че беше на повече от три години, понякога белегът го сърбеше ужасно.
— Който и да е убиецът — каза той, — насъбрал е много омраза към Насхорн. И затова съм дошъл. Ти си работил с него. Били сте в един участък. Като се замислиш за случаите, които сте разследвали заедно, сещаш ли се за някой престъпник, способен на такова нещо?
Стоукс отряза парче омлет и го хвана така, сякаш беше пица.
— Разбрах, че ще ми зададеш този въпрос, след като разговаряхме по телефона снощи. Доста мислих и единственото копеле, за което се сетих, е Раул Ескобедо.
— Кой е той?
— Сериен изнасилвач. Осъден е за нападение на три жени в парка „Линуд“ и в Парамаунт за период от осем месеца. Смятаме, че е нападнал и изнасилил десетина жертви, но само три свидетелстваха в съда. Освен това е садист. Преди да си свърши работата, ги е пребивал. Заловихме го, защото несъзнателно направи грешка.
— Каква? — Интересът на Хънтър се засили.
— Ескобедо е роден тук, в Лос Анджелис, но родителите му са от щата Колима в Мексико.
— Дом на вулкана Колима?
— Точно така. Знаеше ли го вече?
Робърт кимна.
— Аз трябваше да го търся. Както и да е, родителите на Ескобедо са емигрирали в Съединените щати, преди майка му да забременее с него. Дошли са от градчето Санта Инес. Въпреки че Ескобедо израснал в Парамаунт, в дома им се говорело само на испански. Проблемът е, че хората от Санта Инес говорят с характерен акцент. Не мога да ти кажа каква е разликата, но е така. — Стоукс отново отхапа от омлета. — Ескобедо никога не е ходил в родния град на родителите си, но говори с акцент от Санта Инес като местен жител. И това го издаде. Грешката му беше, че обича да говори мръсотии, докато изнасилва жертвите. Последната жена, която изнасили, беше от Лас Кончас, съседно градче на Санта Инес.
— Разпознала е акцента — досети се Хънтър.
— Още по-добре — подсмихна се Стоукс. — Ескобедо работел като касиер в пощата. Две седмици след нападението последната жертва била с приятелка в Саут Гейт. Оставала седмица до Деня на майката в Мексико и двете отишли в местния пощенски клон да изпратят картичка на майката на приятелката. И какво да види, обслужил ги Ескобедо. Веднага щом чула гласа му, жената се разтреперила, но съумяла да запази хладнокръвие. Вместо да се паникьоса и да се издаде, тя излязла от пощата, намерила телефон и ни се обади. Врътнахме му „ужилване“ и хоп — три седмици по-късно го хванахме на местопрестъплението, докато се готвеше да изнасили друга жена. Двамата с Анди го арестувахме. — Стоукс отпи от кафето си и Робърт долови колебанието му. Имаше нещо, което не му казваше.