— Какво се случи по време на ареста?
Стоукс остави парчето испански омлет, което държеше, избърса устата си със салфетка и погледна преценяващо детектива.
Робърт кимна уверено.
— Като ченге на ченге.
— Ами, понатупахме го, когато го хванахме.
— Понатупали сте го?
— Знаеш как е. Когато всички погнахме негодника, адреналинът ни се изпомпа като лоша кръв. Анди стигна до него пръв. Ескобедо беше замъкнал осемнайсетгодишно момиче в неизползвана сграда на „Армията на спасението“ в Линуд. Анди имаше избухлив нрав и бушоните му… — Стоукс изкриви уста и кимна.
— Понякога превърташе. Шефът непрекъснато му се караше, че се увлича. Не беше точно непредсказуем и неконтролируем, но на границата, нали разбираш? Когато Анди стигнал до сградата, Ескобедо вече бил разкъсал блузата на момичето и го бил пребил. Това подействало на Анди като даден знак да се преобрази в невероятния Супермен и да забрави, че е ченге.
Хънтър не каза нищо и мълчанието се проточи.
— Истината е, че… — най-после продължи Стоукс — копелето си заслужаваше всеки удар, който получи. Анди разкраси физиономията му.
Робърт спокойно отпи от кафето си.
— И къде е сега Ескобедо?
— Нямам представа. Всичко това се случи преди дванайсет години. Ескобедо получи десетгодишна присъда и я излежа. Чух, че са го освободили преди две години.
По гърба на Хънтър сякаш премина електрически ток.
— И ти казвам още сега, че ако този лайнар е погубил Анди… — добави Стоукс.
— Къде е бил? — прекъсна го Робърт и се премести на ръба на стола.
— Какво? — Стоукс присви очи и приглади кичур увиснала коса от челото си.
— В кой затвор е бил Ескобедо?
— Щатският затвор на Лос Анджелис Каунти.
— В „Ланкастър“?
— Да.
„Същият затвор, в който е бил и Кен Сандс“ — помисли си Хънтър.
— Сериозно, ако Ескобедо го е направил, ще го…
— Няма да правиш нищо — отново го прекъсна Робърт. Последното, което искаше, беше Стоукс да си мисли, че е получил информация кой е най-новият убиец на ченгета в Лос Анджелис. Невярната информация щеше да изтече като вода през сито и до обяд половината полицаи в града щяха да тръгнат да търсят отмъщение. Трябваше да разубеди Стоукс. — Виж, Себ, ако се сещаш само за Ескобедо, ще го проверим, но в момента той дори не е заподозрян. Ескобедо е само име в списъка. Нямаме нищо, с което да го свържем с местопрестъплението. Няма пръстови отпечатъци, нито ДНК, влакна или свидетели. Не знаем дори къде е бил в деня на убийството на Насхорн, нито дали притежава уменията да извърши онова, което е направено. — Той замълча, за да могат думите му да стигнат до съзнанието на Стоукс. — Ти си добър детектив. Прочетох досието ти. Отлично знаеш как се води разследване. Ако тръгнат слухове, разследването ще бъде изложено на риск. А когато стане така, виновниците получават шанс да се измъкнат. Знаеш го.
— Това копеле няма да се измъкне.
— Прав си, няма да се измъкне. Ако Ескобедо е нашият човек, ще го пипна.
Убедеността му смекчи непреклонния поглед на Стоукс.
Хънтър сложи визитната си картичка на масата и я бутна към Стоукс.
— Ако се сетиш за някой друг, освен Ескобедо, обади ми се. — Той стана. — И ми направи удоволствието, и бъди нащрек, чу ли? Този тип е по-умен от повечето извършители.
Стоукс се усмихна.
— Както казах… — потупа издутината под сакото на костюма си, — нека да дойде.
54.
Гарсия току-що беше приключил да чете досиетата, които му беше дала Алис, когато Робърт отвори вратата на кабинета. Пътуването от кафене „Гръб“ до Главното управление на полицията му беше отнело повече време от очакваното.
— Трябва да прочетеш това — рече Карлос още преди Хънтър да стигне до бюрото си.
— Какво е?
— Затворнически досиета и списъците с посетители на Алфредо Ортега и Кен Сандс.
Робърт се намръщи и погледна Алис, която си наливаше кафе.