— Капитан Блейк каза да действам и аз го направих — сухо каза тя.
— Хакнала си базата с данни на калифорнийската система на затворите?
Алис едва забележимо повдигна рамене.
— Какво? — ухили се Гарсия. — На мен ми каза, че досиетата са една от привилегиите, когато прокуратурата, кметът на Лос Анджелис и шефът на полицията са на наша страна.
Тя го погледна лукаво и се усмихна.
— Излъгах. Съжалявам. Не знаех как ще реагираш на факта, че наруших протокола. Някои ченгета са много стриктни.
Карлос също се усмихна.
— Не и в този кабинет.
— Е, добре, с какво разполагаме? — попита Хънтър.
Гарсия прелисти няколко страници от първото досие.
— Алфредо Ортега е влязъл в затвора единайсет години преди Кен Сандс, когото е назовал най-близък роднина, както ни каза Алис вчера. През онези единайсет години между влизането на Ортега зад решетките и ареста на Сандс Кен го е посетил трийсет и три пъти.
Робърт се подпря на бюрото си.
— Три пъти в годината.
— Да, три пъти годишно — кимна Карлос. — Поради отвратителното естество на престъплението му Ортега бил затворник „Осъден степен Б“, което означава, че са му били позволени само посещения без контакт.
— Тези посещения се състоят в обезопасена кабина и затворникът е с белезници и придружител — обясни Алис.
— Посещенията при осъдените на смърт са ограничени, обикновено едно посещение на всеки три до пет месеца — допълни Гарсия. — Могат да продължат от един до два часа. Тук е цялата история на посещенията на Ортега. Всеки път, когато го е посетил, Сандс е стоял максимално дълго.
— Някой друг посещавал ли е Ортега? — попита Хънтър.
— Когато наближила датата на екзекуцията му, при него отишли обичайните посетители — репортери, членове на организации за премахване на смъртното наказание, човек, който искал да напише книга за него, свещеникът на затвора… — Карлос прелисти още една страница от доклада. — Но през първите единайсет години в затвора Сандс е бил единственият му посетител. — Той затвори папката и я даде на партньора си.
— Предполагахме, че Сандс е посещавал Ортега — отбеляза Робърт и запрелиства страниците. — От проучването на Алис знаехме, че двамата са били като братя, затова го очаквахме. Това ли е всичко, с което разполагаме?
— Списъците с посетителите на Ортега потвърждават, че Сандс е поддържал връзка с него през всичките години — каза Алис, която стоеше в ъгъла на стаята и пиеше кафе. — Посещенията се наблюдават, но разговорите са поверителни. Може да са говорили за какво ли не. И това не е всичко, с което разполагаме. — Тя отмести очи от Хънтър и погледна Карлос, сякаш искаше да каже: „Покажи му.“
Гарсия протегна ръка към втората папка и я разтвори.
— Това е затворническото досие на Кен Сандс — поясни той. — И тук нещата стават много по-интересни.
55.
Карлос извади друг доклад от втората папка и го даде на партньора си.
— Списъкът с посетителите в затвора на Сандс е доста внушителен. Имал е четири посещения годишно през първите шест години на присъдата си, всичките от един човек.
Робърт прегледа доклада.
— Майка му.
— Да. Баща му не го е посетил нито веднъж, но това не е изненадващо, като се има предвид какви са били отношенията им. През останалите три и половина години от престоя си в затвора Сандс не е имал посещения.
— Не е бил много популярен, а?
— Не. Единственият му приятел бил Ортега, а той бил в „Сан Куентин“.
— Съкилийници? — попита Хънтър.
— Да, неумолим тип на име Гури Красники — отговори Алис.
— Албанец, водач на голяма престъпна организация — каза Робърт. — Чувал съм за него.
— Същият.
Гарсия се подсмихна.
— Имаме по-голям шанс да стъпим върху фъшкия от еднорог, докато излизаме от кабинета, отколкото да накараме албански престъпен бос да проговори.
Хънтър знаеше, че партньорът му е прав.
— Сандс получил двоен удар през шестата си година в затвора — продължи Алис. — Първо, смъртната присъда на Ортега била изпълнена и той бил екзекутиран със смъртоносна инжекция след шестнайсет години затвор. Шест месеца по-късно майката на Сандс починала от мозъчна аневризма. Затова посещенията са спрели. Разрешили му да отиде на погребението й със засилена полицейска охрана. Присъствали само десет души. Той не проронил нито дума на баща си. И очевидно не показал никакви чувства. Не пролял нито една сълза.