Робърт не се изненада. Кен Сандс беше известен като кораво момче, а за коравите момчета гордостта е всичко. Той никога не би доставил на баща си и на пазачите от затвора удоволствието да го видят, че плаче или страда за мъртвата си майка. Ако е плакал, го е направил сам в килията.
Гарсия стана и се приближи до средата на кабинета.
— Всичко това е много интересно, но не толкова, колкото следващата част. — Той кимна към доклада в ръцете си. — Знаеш, че като изправителна институция щатският затвор организира курсове, изучаване на занаяти и работа на затворниците, когато е възможно. Наричат го „Образователна професионална програма“ и според изявлението за мисията й тя е създадена, за да насърчава производителността, отговорността и самоусъвършенстването на затворниците. Обаче никога не постига целите си.
— Добре. — Хънтър скръсти ръце.
— Ако пожелаят и ако ги одобрят, някои затворници може да се обучават дистанционно. Няколко американски университета са се включили в програмата и предлагат на затворниците богат избор от специалности.
— Сандс се записал за някой от курсовете — заключи Робърт.
— Два курса и е взел две специалности, докато е бил зад решетките.
Хънтър повдигна вежди.
— Изкарал е курс по психология в Колежа за изящни изкуства и науки, част от Американския университет във Вашингтон, окръг Колумбия, и… — Карлос погледна Алис, засилвайки напрежението, — грижи за пациенти от Масачузетския университет. Не е необходимо да имаш практически опит с пациенти, за да завършиш, но курсът му е позволил да поиска учебници по медицина, каквито няма в затворническата библиотека.
Робърт почувства вълнение.
— Нали си спомняш, когато казах, че оценките на Сандс в училище са били много по-добри от онези, които биха могли да се очакват от ученик с престъпни наклонности?
— Да.
— Завършил с отличие и двата курса. Има почетна грамота за специалността психология и отлични оценки през целия курс за болногледач. — Алис започна да си играе със сребърната гривна с амулет на дясната си китка. — Ако това са медицинските познания, които търсим, Сандс определено отговаря на профила. — Тя отпи от кафето си, без да откъсва поглед от Хънтър. — Но и това не е всичко…
Робърт погледна въпросително партньора си.
— Затворниците много рядко прекарват в почивка свободното си време — прочете Гарсия, докато се връщаше при бюрото си. — Всички се насърчават да правят нещо полезно с времето си — да четат, да рисуват и така нататък. Щатският калифорнийски затвор в Ланкастър организира „усъвършенстващи личността занимания“. Сандс е чел много и редовно е взимал книги от библиотеката.
— Проблемът е, че каталогът с книгите на библиотеката не е качен в интернет — включи се Алис. — И откровено казано, не съм изненадана. Това обаче означава, че няма как да получа списъка, като хакна системата, защото тя не съществува в електронна форма. Трябва да чакаме, докато ни го изпратят от „Ланкастър“.
— Освен това Сандс е прекарвал и много време в спортния салон — добави Гарсия, четейки от записките си. — Но когато не четял и не учел за курсовете чрез кореспонденция, той се занимавал с хобито си, с което се захванал в затвора.
— И какво е хобито? — Хънтър отиде до охладителя за вода и си напълни една чаша.
— Изкуство.
— Да, но не рисуване — вметна Алис. Поведението й подтикна Робърт да отгатне.
— Скулптура — рече той.
Карлос и Алис кимнаха.
Робърт сдържаше вълнението си. Много добре разбираше психологическия подход на изправителните институции в Калифорния — да насърчават всеки затворник да канализира отрицателните си емоции към нещо творческо и конструктивно. Всеки затвор в Калифорния има разширена програма по изкуствата и подтиква затворниците да участват. Истината е, че повечето го правят. Ако не за друго, то поне за да минава по-бързо времето. Трите най-популярни занимания в калифорнийските затвори са рисуване, чертане и скулптура. Мнозина затворници се занимават и с трите.
— И все още не знаем къде може да е Сандс, така ли? — попита той.
Алис поклати глава.
— Той сякаш е изчезнал, откакто е освободен от затвора. Никой няма представа къде е.
— Винаги има някой, който знае нещо — възрази Хънтър.
— Със сигурност — съгласи се Гарсия, докато тракаше на компютъра си. Принтерът до бюрото му се включи. — Ето и последният списък, който ти поиска. — Той взе разпечатката и я даде на партньора си. — Това са другите затворници в „Ланкастър“ в същия блок със Сандс, докато е излежавал присъдата си. В списъка има повече от четиристотин имена, но ще ти спестя труда. Погледни втората страница. Познаваш ли някого?