Алис погледна изненадано Карлос:
— Когато прочете списъка по-рано, не ми каза, че си познал нечие име.
Той се усмихна.
— Не си ме питала.
Робърт отгърна страницата. Набързо прегледа имената и спря поглед в долната част на списъка.
— Не може да бъде!
56.
Томас Линч, по-известен като Тито, беше отрепка, дребен наркоман, арестуван преди седем години след обир на бакалия, който се беше объркал ужасно и беше завършил с две жертви — собственикът и съпругата му.
Въпреки че лицата на маскираните мъже не се разкриваха по време на целия обир, докато анализираха кадрите от охранителните камери, Хънтър и Гарсия разпознаха лекото, нервно движение на главата на единия. Тик, предизвикан от стрес. След три дни откриха Тито.
Той беше дребен престъпник. Това беше първият му въоръжен грабеж. Беше го придумал Дони Бруско, който вече беше убивал два пъти.
За по-малко от час Карлос накара Тито да проговори. От камерите за наблюдение детективите знаеха, че той не е натиснал спусъка. Всъщност дори се беше опитал да спре втория маскиран мъж да не застрелва възрастната двойка. Гарсия убеди Тито, че ако сътрудничи, тъй като е първото му сериозно закононарушение, ще пледират пред прокурора за по-лека присъда. Ако обаче не сътрудничи, ще получи смъртна присъда.
Тито пропя и Дони Бруско беше арестуван и осъден на смърт със смъртоносна инжекция. Сега чакаше изпълнението на присъдата си в „Сан Куентин“. Тито получи десет години за въоръжен обир и съучастие в убийство. Детективите изпълниха своята част от уговорката и пледираха пред прокурора, който препоръча преждевременно освобождаване. След като излежа шест години от десетгодишната си присъда, преди единайсет месеца Тито беше освободен под надзора на калифорнийския Отдел за условни присъди и надзорник. Той беше престоял в калифорнийския щатски затвор в Ланкастър — Блок А, където бе излежавал присъдата си и Кен Сандс.
57.
Фактът, че Тито беше под надзора на калифорнийския Отдел за условни присъди, означаваше, че няма да е трудно да го намерят. Регистрираният му адрес беше малък апартамент в жилищен квартал в „Бел Гардънс“, Източен Лос Анджелис. Надзорникът му каза на Хънтър по телефона, че Тито се държи добре, не закъснява за насрочените срещи, има постоянна работа в склад и не е пропуснал нито един седмичен групов сеанс със служебно определения психолог.
Детективите първо се отбиха на работното място на Тито, частен склад в Кудахи, Югоизточен Лос Анджелис. Собственикът, нисък и доста закръглен евреин, който не преставаше да се усмихва, каза на Хънтър, че в петък Тито има почивен ден, но утре ще бъде на работа, ако искат да дойдат пак. В събота работел нощна смяна, от девет вечерта по пет сутринта.
Жилищният квартал, където беше домът на Тито, представляваше уродливо чудовище от червени тухли и правоъгълни блокове на запад от парк „Бел Гардънс“. Металните врати на сградата издрънчаха като затворнически порти зад двамата детективи, когато влязоха в мрачен коридор на партера. Тясното пространство вонеше силно на урина и пот и цялата стена беше нашарена с графити. Нямаше асансьори, само мръсно, тясно стълбище, водещо до петия етаж. Апартаментът на Тито беше номер 311.
Графити следваха Хънтър и Гарсия по целия път догоре, сякаш стълбището беше колоритен психеделичен тунел. Когато стигнаха до третия етаж, посрещна ги още по-отвратителна смрад на нещо като вкиснато мляко или отдавна изсъхнало повърнато.
— По дяволите — измърмори Карлос и запуши носа си. — Тук вони като канал.
Пред тях имаше дълъг и тесен коридор, тънещ в сумрак. Едната от малкото работещи флуоресцентни лампи на тавана беше развалена и ту светваше, ту угасваше като в дискотека.
— Трябва ни само малко музика — пошегува се Гарсия. — И цял взвод чистачи с дезинфектанти и освежители за въздуха.
Вратата на апартамент 311 беше точно под примигващата лампа. Отвътре се чуваше испанска танцова музика. Робърт почука три пъти. Двамата детективи инстинктивно заеха позиции вляво и вдясно от вратата. Никой не отвори. Хънтър изчака петнайсетина секунди, почука отново и допря ухо до вратата. Някой се движеше вътре.