— Вършите глупости, пичове — каза Тито, докато нервно си играеше с жълта пластмасова запалка. — Нямате право да сте тук. Златен съм. Питайте надзорника ми. Той ще го потвърди.
— Разбира се, Тито. — Робърт се втренчи в него и леко потупа с пръст носа си три пъти. — Имаш предвид бяло злато.
Тито стисна носа си и сетне погледна палеца и показалеца си. По тях беше полепнал бял прах. Той бързо избърса носа си, като подсмърчаше, за да изчисти остатъците.
— Това не е сериозно, пич. Само се забавлявахме, за да живнем. Днес имам свободен ден. Изпускахме парата.
— Успокой се, Тито. Не сме дошли да те арестуваме, нито да развалим купона ти — каза Гарсия и кимна към спалнята. — Задръж възбудата си още пет минути. Искаме само да поговорим.
— Да не сте надрусани, ченгета. Ако бях надървен, щях да катурна масата. — Тито се усмихна. — Да, надарен съм.
— Добре, все едно, Голям патлак — рече Хънтър и застана срещу него от другата страна на масата. — Ще ти зададем няколко въпроса и после ще си тръгнем.
— Какви въпроси?
— За един друг затворник в Ланкастър.
— Мамка му, ченгета. На информационна служба ли ви приличам?
Гарсия плесна с ръце, за да привлече към себе си вниманието на Тито.
— Внимавай, защото няма да повтарям. Казах, че не сме дошли да те арестуваме, но лесно мога да променя решението си. Сигурен съм, че надзорникът ти много ще се зарадва, като чуе за наркоманските ти купони. Искаш ли да прекараш зад решетките оставащите три и половина години от присъдата ти?
— Повече — обади се Робърт. — Ако те арестуваме за притежание и вероятно разпространение на наркотици, съдията ще добави най-малко още две години към присъдата ти.
Тито прехапа устни. Разбра, че води губеща битка.
— Виж, Тито, искаме само да разберем дали знаеш къде можем да намерим един тип на име Кен Сандс.
Очите на мъжа се отвориха широко като челюсти на акула.
— Занасяте се с мен.
— В такъв случай приемам, че го познаваш — каза Карлос.
— Да, познавам го. Всички в Блок А го познаваха. Той е лошо копеле. Наистина лошо, чаткаш ли? Избягал ли е?
— Не — отговори Хънтър. — Освободили са го преди шест месеца. Излежал е присъдата си.
— И ченгетата вече са го погнали — ухили се Тито. — Не съм изненадан.
— Бяхте ли приятели в затвора?
— Зарежи, пич. Знаех кой е, но стоях настрана от него, по дяволите! Избухлив е като атомна бомба. Мрази целия свят. Но е умен. Когато надзирателите бяха наблизо, той се държеше кротко като котенце, учтиво и с уважение. Не си навличаше неприятности в „Ланкастър“. И вечно беше обграден с книги. Приличаше на апостол, човек с мисия, загряваш ли? Но му се носеше славата и другите не се бъзикаха с него.
— Каква слава? — попита Гарсия.
Главата на Тито отново трепна.
— Веднъж един тип го обиди. Знаеш ги тая пасмина. Едри, мускулести горили, които се мислят за царе по ритане на задници. Онзи тип обиди Кен пред всички. Известно време Кен не направи нищо. Изчакваше подходящ момент. Беше много търпелив. Никога не бързаше. Подходящият момент дойде и Кен спипа онзи тип под душовете. Мъжагата така и не забеляза, че Кен идва. Никой не видя какво стана. Между обидата и нападението беше минало толкова много време, че беше трудно да свържеш двете, чаткаш ли? Кен не показа, че се е ядосал и таи омраза.
Двамата детективи знаеха, че има много такива истории в затворите.
Тито поклати глава и отново се заигра с пластмасовата запалка.
— Кен никога не забравя, пич. Ако те е взел на мушка, няма начин да не те направи на кайма, схващаш ли? Един ден ще дойде за теб. — Той се закашля като болен човек. — Бях в двора в деня, когато грамадната горила обиди Кен. Видях погледа на Кен. Никога няма да го забравя. Уплаши ме, въпреки че не бях замесен. Беше като сдържана омраза, чаткаш ли? Все едно в него имаше дявол. Не съм чувал името му, откакто излязох от „Ланкастър“. И не искам да го чувам. Кен е лоша новина, ченге.
— Трябва да го намерим.
— Защо питате мен? Вие сте детективи, нали? Открийте го.
— Това правим, гений. — Карлос отиде в малката кухня, съединена с всекидневната, където миризмата на марихуана се примесваше с воня на вкиснато мляко.
Старомодният умивалник беше отрупан с мръсни чинии. На плотовете бяха разхвърляни картонени кутии от храна за вкъщи и празни бирени бутилки. — Харесва ми как си подредил апартамента си. — Той отвори хладилника. — Искаш ли бира?