— По дяволите! — Жената дръпна ръката си и я погледна с отвращение. — Джинсите ми са „Роберто Кавали“.
Робърт нямаше представа какво значение има това.
— Хубави са — съчувствено отбеляза той.
— Хубави? Струват цяло състояние.
Хънтър се втренчи недоумяващо в нея.
— Убеден съм, че ако ги занесете на химическо чистене, ще ви отърват от дъвката.
— По дяволите — повтори русокосата и тръгна към тоалетната.
— Много ловко — подхвърли Карлос, когато Робърт се върна на масата. — Какво й каза? Видях само как тя се хвана за задника и се изстреля като ракета към тоалетната.
Хънтър отпи от уискито си.
— Както казах, не беше каквото ти си мислеше.
Приятелят му се ухили и се облегна назад на стола.
— Трябва да поработиш върху репликите си за сваляне на мацки.
Мобилният телефон на Робърт зазвъня в джоба му. Той остави чашата си на масата и го извади.
— Детектив Хънтър.
— Робърт, обажда се Тери. Имам информация за теб.
Детектив Тери Касиди беше член на екипа от отдел „Обири и убийства“. Робърт го беше помолил да открие каквото може за местонахождението на вече освободения Раул Ескобедо, изнасилвача, който Насхорн беше пребил, преди да изпрати в затвора.
— Слушам, Тери.
— Този тип Ескобедо е истински гадняр — започна Касиди. — Пълна отрепка, разбираш ли? Изнасилвач, който се надървя от насилие. Смята се, че е изнасилил десетина жени.
— Знам историята му — прекъсна го Хънтър. — Какво откри?
— Нашият приятел прекарал трудно време зад решетките. Получил е десет години за изнасилването на три жени, единствените, които свидетелствали. А сега слушай внимателно. Докато бил в пандиза, скапанякът се разкаял. Открил Бога. — Касиди млъкна или за ефект, или защото искрено беше обиден от мисълта, че някой като Ескобедо може да твърди, че се е поправил. Касиди беше ревностен католик. — Започнал да чете Библията денонощно и се включил в теологичната програма, предлагана в затвора. Завършил я с отличие. След освобождаването си преди две години станал проповедник. Сега си мисли, че е преподобен, разпространява божието слово и помага на други да се покаят. Нарича се преподобният Солдадо, кръстен на Свети Хуан Солдадо, народен светец, почитан от много хора в Мексико, откъдето е семейството на Ескобедо.
— Свети Воин? — попита Хънтър, превеждайки името от испански.
— Точно така — потвърди Касиди. — Проверих. Истинското име на светеца е Хуан Кастило Моралес. Бил редник в мексиканската армия. А сега чуй това… Кастило бил екзекутиран през 1938 година за изнасилването и убийството на осемгодишно момиче от Тихуана. Не се занасям, Робърт. Изнасилване. Последователите му смятат, че е бил обвинен несправедливо за престъплението, и призовават духа му за помощ в здравословни, криминални и семейни проблеми, преминаване на американско-мексиканската граница и други предизвикателства на ежедневния живот. — Тери се засмя неспокойно. — Ако искаш, вярвай, но Ескобедо се е кръстил на светец изнасилвач. Безочлив е, нали?
Робърт не каза нищо и Касиди продължи:
— Ръководи църквата си или храма, или както там го нарича, в Пико Ривера. Аз лично бих го нарекъл култ. Казва се „Воини за Исус“. Можеш ли да повярваш? Звучи като терористична групировка, нали? Няма да се изненадам, ако убеждава млади жени, включили се в организацията му, че трябва да му се отдадат като ритуално посвещаване и че такава е божията воля, и той е новият месия. Ако е научил нещо в затвора, това е как да заобикаля закона.
— Разбра ли къде е бил на датите и в часовете, които ти казах? — попита Хънтър.
— Да. Колкото и да го мразя вече, Ескобедо не може да е човекът, когото търсите. На първата дата, която ми каза, деветнайсети юни, той е бил извън Лос Анджелис и е бил домакин на богослужение в Сан Диего. Смята да разшири „Воини за Исус“. На втората дата, двайсет и втори юни, през целия ден е записвал два компактдиска и един видеодиск. Продава ги на привържениците си. Има купища свидетели, които ще потвърдят това. Ескобедо е помийна яма от лъжи, смърдящи лайна и богохулство, но не е вашият убиец, Робърт.
Хънтър кимна. Протоколът повеляваше да провери, но той никога не бе смятал Ескобедо за сериозен заподозрян. Като психолог и после детектив в отдел „Обири и убийства“ Робърт беше изучавал, разпитвал и залавял стотици убийци и през годините бе установил, че е трудно да различиш убиец от обикновен човек на улицата. Познаваше красиви, очарователни и харизматични убийци. Някои приличаха на добродушни старци. Други бяха сладострастни и сексапилни. Разликата се проявяваше едва когато Хънтър започнеше да се рови в съзнанието им. Имаше обаче различни видове престъпници и убийци. Ескобедо беше изнасилвач — най-долнопробният вид. Вярно, той използваше насилие, но единственият му интерес беше да задоволи плътските си желания. Не дебнеше жертвите си, а ги избираше произволно от онези, които бяха наоколо в определена нощ. Не планираше. Робърт знаеше, че такива престъпници рядко променят метода си на действие. Дори ако мотивът му беше отмъщение, Ескобедо вероятно би застрелял или наръгал с нож жертвите си и би избягал от местопрестъплението колкото може по-бързо, а не би прекарал часове да разчленява труповете и да създава гротескни скулптури, приписвайки на всяка значение, скрито в сенките им. Не, Ескобедо не притежаваше знанията, търпението, интелекта и смелостта да извърши такива престъпления.