— Само най-доброто, брат’чед. Налей си и ти. — Еди направи знак на бармана и поиска още една чаша за шампанско.
— Много си готин — рече Тито и вдигна чашата си за наздравица. — За свободата.
Еди прие комплимента и кимна.
— Благодаря, пич. — Прокара пръсти по вратовръзката си. — „Армани“. — И после кимна към костюма си. — Изглеждам супер, нали?
— Да, много си елегантен — съгласи се Тито.
Двамата бъбриха час и нещо, припомняйки си времето в пандиза. Еди каза, че работи за чуждестранна организация. Говореше уклончиво, с недомлъвки. Тито нямаше намерение да го притиска. За да скрие истинската причина за посещението си в „Еърлайнър“, той от време на време споменаваше различни имена и питаше Еди дали знае какво е станало с някои затворници. — „Помниш ли еди-кой си? Ами този? А онзи?“ Тито знаеше, че Еди дружеше с Кен Сандс, когато беше зад решетките, и лека-полека се придвижи към темата.
— Хей, а какво стана с Кен? — попита Тито и видя, че Еди се напрегна.
Еди изпи остатъка от шампанското си, без да откъсва очи от Тито.
— Кен? Пуснаха го, нали? Излежа присъдата си.
— Така ли?
— Да, излезе преди шест месеца.
— Този пич беше олицетворение на гадно копеле — нервно се засмя Тито. — Виждате ли се?
— Не, наскоро чух, че са го пуснали. Той си има свои работи да оправя. Неща, които искаше да свърши, когато го освободят, чаткаш ли?
— Какви?
— Откъде да знам? Може би е искал да си го върне на онзи, който го е натикал в пандиза. Горко му на онзи, на когото има зъб.
— Абсолютно си прав, мамка му. Кен не беше ли гъст с онзи албански бандит? Гури? Познаваш го, нали? Виждал съм ви да разговаряте няколко пъти.
— Говорех с много хора, когато бях зад решетките, както и ти. Това помага да минава по-бързо времето — отвърна Еди.
Тито кимна.
— Мислиш ли, че Кен пак търгува с наркотици? Това е правил, преди да го арестуват, нали? Може би се е съюзил с албанците. Чувам, че те не си поплюват.
Еди го погледна недоверчиво.
— Работа ли си търсиш брат’чед? Или искаш да изпросиш дрога?
— Не, пич, чист съм. — Тито прокара пръсти през обръснатата си глава.
Еди кимна.
— Аха. Тогава защо се интересуваш от Кен? Пари ли ти дължи? Или нещо друго? Ако е така, забрави, братко. Не си струва, загряваш ли?
— Не, пич, само питам.
— Да, виждам. Но може да загазиш, ако питаш твърде много.
Тито вдигна ръце в знак, че се предава.
— Само си бъбрим, пич, това е всичко. Изобщо не ми пука какво прави Кен.
Еди не каза нищо, но сякаш се чувстваше неловко. Тито беше сигурен, че приятелят му знае повече, отколкото казва, но и това му беше достатъчно. Щеше да съобщи информацията на двете проклети ченгета, които развалиха купона му. Нека да погнат Еди. Това беше най-доброто, което можеше да направи.
— Хайде да си поръчаме още една бутилка — предложи Еди и повика бармана.
— Хей, пич, никога не отказвам шампанско, но първо ще отида до тоалетната.
Докато Тито вървеше към тоалетната, Еди се отправи към зоната за пушачи на долното ниво, най-тихото място за телефонен разговор.
64.
Беше късно и Тито бе изпил още две бутилки шампанско с Еди в „Еърлайнър“. Когато се върна в апартамента си в „Бел Гардънс“, той предчувстваше, че ще има страшен махмурлук сутринта.
Тито отвори вратата и влезе залитайки. Бързо се напиваше с шампанско, но истината беше, че му харесва да е пиян. А напиването със скъпо шампанско, платено от някой друг, беше още по-приятно, макар че вече плетеше крака.
Той отвори хладилника в кухнята, наля си голяма чаша портокалов сок и го изгълта на един дъх. Върна се във всекидневната и се просна върху стария тъмночервен диван, който вонеше на пепелник. Седя там една–две минути и после реши, че се нуждае от стимулант, нещо, което да раздвижи кръвта му. Стана и се приближи до шкафа до стената. Издърпа най-долното чекмедже, извади малка сребриста кутия и правоъгълно огледало без рамка и ги занесе на масата в кухнята. От кутийката измъкна сгънат на ръка хартиен плик, изсипа щедро количество прах върху огледалото и го оформи в дълга, дебела линия, използвайки бръснарско ножче. Дрогата беше специална, фино смляна. Първокласен колумбийски кокаин, който не споделяше с мръсните, долнопробни курви, които водеше в апартамента си. Не, този прах беше единствено за негово удоволствие.
Пребърка джобовете си, търсейки нова банкнота, която да използва. Имаше само една от пет долара, не много нова, но трябваше да свърши работа. Беше твърде пиян, за да отиде да потърси нещо друго. Нави банкнотата на тръбичка и изсмърка половината линия в едната си ноздра и другата половина в другата.