Выбрать главу

Робърт продължаваше да чете списъка.

Алис все още следеше погледа му.

— Следващата партида учебници са по психология — втората му специалност. Отново жест от страна на директора на затвора, за да позволи на Сандс да завърши образованието си. Един учебник обаче привлече вниманието ми. Нещо, което не ми беше минавало през ума, докато не го видях.

Погледът на Хънтър се спря на половината на страницата и Алис разбра, че го е разпознал.

66.

Гарсия стоеше зад Робърт и четеше колкото може по-бързо, но не забеляза нищо особено.

— Какво пропускам?

Хънтър посочи заглавието — „Принципи на тълкуване на теста на Роршах“.

Карлос направи гримаса.

— Извинете ме за тъпия въпрос, но какво е Роршах?

— Херман Роршах е швейцарски психиатър и психоаналитик — обясни Робърт. — Известен е с разработването на метод за психологическо оценяване с изображения от мастилени петна — тестът на Роршах.

Гарсия се замисли.

— Да ме вземат дяволите! Да не е онзи смахнат тест, когато ти показват бели картончета с големи мастилени петна и те карат да им кажеш какво виждаш? Нещо като фигури на облаци в небето.

— Накратко казано, да, това е тестът — потвърди Робърт.

— А не накратко казано, какво представлява тестът? — настоя приятелят му.

Хънтър остави списъка на бюрото си и се облегна назад на стола.

— Официалният тест се състои от десет картончета. Всяка точка в тях има почти съвършена двустранна симетрия. Пет точки са с черно мастило, две — с черно и червено мастило и три са разноцветни. През годините психолозите са видоизменили теста и са създали свои картончета с мастилени точки. Някои дори напълно игнорират първоначалната двустранна симетрия на точките.

— Добре, но за какво служи тестът, по дяволите?

Робърт леко наклони глава на една страна, сякаш не беше напълно убеден.

— Тестът оценява множество характерни черти на личността и психологически недостатъци, например чувство за достойнство, депресивност, неадекватно справяне с проблеми, дефицит в решаването на проблеми… — Той махна с ръка, за да покаже, че списъкът е дълъг. — В основни линии тестът се стреми да оцени интелектуалното функциониране и социалната интеграция на индивида.

— Съдейки по мастилени петна? — попита Гарсия.

Робърт повдигна рамене и кимна. Напълно разбираше недоверието на партньора си.

— Оставете какво оценява тестът — намеси се Алис, — и се замислете с какво разполагаме. Сенките на скулптурите може да бъдат разглеждани като собствен тест с мастилени точки на Сандс.

Хънтър категорично поклати глава.

— Да, убиецът ни изпитва, но не с мастилени точки.

— Откъде можеш да бъдеш сигурен?

— Както каза Карлос, мастилените точки са точно каквото са — петна без определена форма, а убиецът ни е оставил идеални фигури — койот и гарван на първата скулптура — и въпреки че все още не сме съвсем сигурни какво е значението на второто изображение, то определено не е безформено петно.

— Съгласна съм, но всичко пак се свежда до тълкуване, нали? Онова, което си мислим, че виждаме — възрази Алис. — Повечето хора не знаят, че в митологията койот и гарван, изобразени заедно, означават предател, лъжец.

— И ние не го знаехме — каза Робърт. — Разбрахме го едва когато ти го откри. До известна степен повечето изображения са отворени за тълкуване. Някой може да гледа на творба на изкуството по съвсем различен начин от твореца.

— Това не е изкуство, Робърт. — Тя посочи копието на скулптурата.

— За нас не е, но за убиеца… — Той не довърши веднага мисълта си. — Това е негово дело, творение, изкуство, колкото и да е зловещо. И се обзалагам, че извършителят е видял нещо съвсем различно от онова, което ние виждаме, когато е правил скулптурата. Различното душевно състояние ни кара да виждаме различни неща.

Алис се вгледа в скулптурата.

— Различно душевно състояние?

Робърт стана и се приближи до таблото със снимките.

— Тълкуването е пряко свързано с душевното състояние. Гледайки едно и също изображение, човек може да види две съвършено различни неща в зависимост от настроението си. И това е проблемът с теста на Роршах.

— Как е възможно един и същ човек да вижда две различни неща? — Алис се вгледа в снимката на сянката, закачена на таблото. — Всеки път, когато аз погледна това, виждам едно и също нещо — фигура на дявол, който гледа отгоре жертвите си.