Силният наркотик й въздейства моментално.
— Яко.
Това беше най-хубавият наркотик, който бе опитвала. Нямаше парещ или изгарящ ефект, само чисто блаженство.
Тя премести навитата на руло банкнота в другата си ноздра и смръкна дълбоко втори път.
Сигурно така се чувстваше човек в рая.
Реджайна остави банкнотата на масата и застана неподвижно, наслаждавайки се на усещането.
Навън вече беше трийсет градуса. Почувства, че на челото й избиват капки пот. Наркотикът повиши телесната й температура. Тя разкопча горното копче на ризата си, но трябваше да наплиска лицето си със студена вода. Обърна се и тръгна към банята. Когато стигна до вратата, обзе я странно усещане, сякаш нещо пълзеше по врата й, и Реджайна потрепери.
Хвана валчестата дръжка и се огледа. Почувства присъствието на друг човек.
— Бебчо, тук ли си? — извика Реджайна и доближи лице до вратата.
Отново никой не отговори.
Тръпките по врата бързо се разпространиха из цялото й тяло.
— Страхотна дрога — промълви тя, превъртя дръжката и бутна вратата.
Раят се превърна в ад.
68.
Когато Хънтър и Гарсия стигнаха до апартамент 311 в „Бел Гардънс“, разследването на екипа от криминалисти беше в разгара си. Четирима души, облечени в бели гащеризони с качулки, се препъваха един в друг в тесния апартамент, вършейки работата си. Във всекидневната млад криминалист снемаше отпечатъци от дървен шкаф. Жена, въоръжена с ръчна прахосмукачка, събираше влакна и косми от пода. По-възрастен криминалист със спрей и преносима ултравиолетова лампа търсеше капки кръв върху сребриста кутия на масата в кухнята. И през цялото време фотографът снимаше всичко.
Детектив Рики Корби и партньорката му Кати Елисън стояха в коридора пред апартамента. Трима униформени полицаи разпитваха съседите.
— Вие ли сте детектив Корби? — попита Робърт, когато изкачи лошо осветеното стълбище.
Високият чернокож мъж се обърна към Хънтър. Беше петдесетинагодишен, с намръщено лице и леко прошарена, късо подстригана коса. Носеше очила с рогови рамки и кафяв костюм и съдейки по телосложението му, вероятно беше играл футбол на младини и все още беше физически активен.
— Да, аз съм — отговори той с плътен глас. — И като ви гледам, вие двамата сте от специалния отдел „Убийства“. — Корби протегна ръка. — Детектив Хънтър, предполагам.
Хънтър кимна.
— Наричай ме Робърт.
Ръкостискането на Корби беше твърдо и силно. Дланта му беше леко наклонена надолу и от опит Хънтър знаеше, че това обикновено е знак за властен човек или личност, която обича да налага контрол върху другите. Мъжът показваше, че той командва положението. Робърт нямаше намерение да се противопоставя на авторитета му.
— Викай ми Рики. Това е партньорката ми, детектив Елисън.
Кати Елисън пристъпи напред и стисна ръката на Хънтър почти със същата твърдост като Корби. Беше висока метър шейсет и пет, със стегната фигура, но с леко прегърбени рамене, къса черна коса, подстригана в стилна, елегантна прическа. В очите й се четеше напрегнатостта на човек, който приема работата си много насериозно.
— Наричайте ме Кати — каза тя, набързо оглеждайки новодошлите.
— Както ти казах по телефона, причината да ти се обадя, е, че намерихме това във всекидневната на жертвата — каза Корби и даде на Робърт визитна картичка. — Твоя е, нали?
Хънтър кимна.
Корби бръкна във вътрешния си джоб и извади тефтерчето си.
— Томас Линч, по-известен като Тито. Бил е освободен условно от „Ланкастър“ преди единайсет месеца. Според досието му — Корби се обърна към Гарсия — ти си го арестувал преди седем години и си взел самопризнанията му. — Той млъкна и преосмисли думите си. — Или по-скоро си го убедил да сключи сделка. Предполагам, че след освобождаването му той ти е станал информатор.
— Не точно — отвърна Карлос.
Корби се втренчи в него.
— Приятел?
— Не точно.
Корби кимна, махна очилата си, духна в стъклата и ги почисти с края на синята си вратовръзка.
— Бихте ли ми обяснили как Тито се е сдобил с една от вашите визитки? Съвсем нова визитка.
Той произнесе последното изречение с леко напевен тон.
Гарсия устоя на погледа му.
— Свързахме се с него наскоро. Търсехме информация, но Тито не беше информаторът — добави, преди Корби да има възможност да говори. — Той се появи в един списък с имена.