Робърт съзнаваше, че не може да каже на Корби и партньорката му името на Кен Сандс. Корби щеше да започне да го търси и да разпитва. Напрежението по улиците около издирването на Сандс щеше да се засили, както и вероятността той да чуе, че е преследван, и да изчезне. Хънтър не можеше да рискува това да се случи. Налагаше се да излъже.
— За жалост няма какво да ти кажа.
Корби се втренчи изпитателно в лицето на Робърт, но не видя нищо, което да противоречи на отговора му. Ако Хънтър не беше искрен с него, това беше най-невъзмутимото лице, което бе виждал. Миг по-късно погледът му отново се насочи към Елисън, която повдигна рамене.
— Добре — рече Корби и оправи вратовръзката си. — Мисля, че няма какво повече да ви покажа тук.
70.
Навън слънцето напичаше хора и коли. Гарсия извади слънчевите си очила от джоба на ризата и прокара пръсти по врата си. Ръката му се намокри от потта. Той застана до вратата на шофьора на своята хонда сивик.
— Ако Сандс е убил Тито, тогава той не е убиецът, когото търсим, нали?
Хънтър се втренчи в него.
— Защо?
— Ами преди всичко, съвършено различен метод на действие. Вярно, изтръгнал е езика на жертвата, но в сравнение с жестокостта на ампутациите на последните две местопрестъпления това прилича на купон на плажа. И няма скулптура и фигури от сенки.
Робърт подпря лакти на покрива на колата и сплете пръсти. Беше готов да се съгласи с партньора си, но имаше твърде много необяснени неща, и нещо му подсказваше, че на този етап отхвърлянето на Кен Сандс като заподозрян би било голяма грешка.
— От онова, което сме научили досега, не смяташ ли, че Сандс е достатъчно интелигентен, за да промени метода си на действие за едно престъпление, което не е свързано с целта му?
— Не е свързано? — Карлос дезактивира системата за централно заключване и се качи в колата.
Хънтър го последва.
Гарсия отключи двигателя и пусна климатика.
— Как така не е свързано?
Партньорът му се облегна на вратата.
— Нека предположим, че сме прави за всичко и че Кен Сандс е нашият убиец.
— Добре.
— Едното ни предположение е, че той наказва жертвите си за отмъщение, не само за себе си, но и заради приятеля си от детството Алфредо Ортега, нали?
Карлос кимна.
— Да.
— Така. Тогава къде се вмества Тито в плана за отмъщение?
Гарсия се замисли.
— Тито каза, че не е разговарял със Сандс, докато са били в затвора, спомняш ли си? Ето защо двамата не са били в лоши отношения в „Ланкастър“.
Карлос стисна устни.
— Не, Тито не се вписва.
— Така е. Ако Сандс е нашият човек и е убил Тито, това не е защото Тито е бил част от първоначалния план, а вероятно защото е разпитвал за него по погрешен начин или неподходящ човек.
— Но убийците обикновено не променят метода си на действие, освен ако не ескалират. — Гарсия посочи сградата. — Там е точно обратното. Той е преминал от абсурдно гротескно към… — Карлос се помъчи да намери подходяща дума — отвратително, бих казал.
— И пак това е свързано с факта, че Тито не е влизал в първоначалния план. Замисли се, Карлос. За нашия убиец методът на действие е изключително важен — начина, по който разчленява жертвите, свързва отново частите на телата им и сътворява скулптура, която всеки път хвърля различни фигури от сенки на стената. За него всичко това е задължително, не въпрос на избор или нещо, което прави за развлечение. Важно е колкото самото убийство и избора на жертвата. Това е част от отмъщението му. И не се съмнявам, че има пряка връзка между скулптурата, фигурата от сянка и всяка отделна жертва. Има причина извършителят да избере койот и гарван за Никълсън, а за Насхорн — изображение на дявол, който гледа четири други фигури.
— А Тито не е част от всичко това — каза Гарсия.
Хънтър се съгласи мълчаливо.
— Все още обаче не сме сигурни какво е значението на фигурите от сенки — продължи Карлос. — И ако ти си прав, и всяко изображение е пряко свързано с определената жертва, тогава за мен нещо не се връзва.