— Какво?
— В първата фигура от сянка убиецът е обърнал голямо внимание на детайлите, особено в извайването на телесните части на жертвата така, че да не оставя никакво съмнение. Ти го каза, извитата къса човка на птицата изключва много вероятности и ни оставя само няколко. Същото е направено и с образа на койота. Във втората фигура от сянка обаче вниманието към детайлите не е толкова старателно. Трудно е да определиш дали е човешко лице с рога, дявол, бог или някакво животно. Двете изправени фигури и онези на земята може да са хора, но може и да не са. Защо е направил това убиецът? Прецизен в първата фигура от сянка, но не и с втората?
Робърт потърка лице с двете си ръце.
— Виждам само една причина — уместност.
Карлос направи гримаса и вдигна длани.
— Уместност?
— Мисля, че причината убиецът да обърне голямо внимание на детайлите в първата фигура от сянка е, защото е имала значение. Искал е да я разпознаем безпогрешно. Не е искал да мислим, че ни е оставил куче и гълъб или лисица и бухал.
Гарсия се замисли.
— Но втората не е имала толкова голямо значение.
— Не толкова голямо — съгласи се Хънтър. — Детайлите на второто изображение не са толкова важни за значението му. Вероятно няма значение дали лицето с рогата е човешко или не. Не това е искал да видим убиецът.
— А какво?
— Не знам… все още. — Робърт погледна през стъклото към полицейските коли, спрели пред сградата с жилището на Тито. — Но мисля, че Кен Сандс е достатъчно умен да промени метода си на действие, за да ни отклони от вярната следа.
71.
Докато денят преваляше, Нейтън Литълуд седеше зад бюрото си, слушаше записа на сеанса с последния си пациент и си водеше записки. Кабинетът по психология се намираше в Еко Парк, на изток от Холивуд и на северозапад от центъра на Лос Анджелис.
Литълуд беше петдесет и две годишен, висок метър и осемдесет, с класическа красота и стегната фигура, поддържана от добра диета и три пъти седмично посещения във фитнес зала. Вършеше работата си много добре. Пациентите му варираха от тийнейджъри до прехвърлили шейсетте самотници, женени и живеещи заедно двойки и от обикновени хора до няколко второстепенни знаменитости. Всяка седмица десетки пациенти изливаха душата си пред него.
Последната му пациентка за деня си беше тръгнала преди половин час. Казваше се Джанет Старк, трийсет и една годишна актриса, която имаше ужасни проблеми с гаджето си. Напоследък двамата се караха за най-дребни неща и тя беше сигурна, че той спи с други зад гърба й. Бедата беше там, че Джанет подозираше, че гаджето й се чука с мъж.
Самата тя беше спала с много жени и все още го правеше. Не се страхуваше да го признае, но според нея женската бисексуалност беше приемлива, но мъжката — не.
Засега Джанет беше идвала на шест сеанса при Литълуд, два пъти седмично през последните три седмици, и почти веднага бе започнала да флиртува. След първия сеанс тя започна да се облича по-провокативно — по-къси поли, блузи с дълбоки деколтета, отворени сутиени, секси обувки — всичко, което да привлече вниманието му. Днес се беше появила с къса лятна рокля, черни боти „Кристиан Лоботин“, изрязани на пръстите, грим, който крещеше: „Отчаяно те желая — сега, и без бельо“. Докато лежеше на кушетката, роклята й се вдигна нагоре по бедрата и Джанет сложи краката си по начин, който не остави абсолютно нищо за въображението.
Литълуд обичаше жените и колкото по-разпуснати и извратени бяха, толкова по-добре, но се пазеше от авантюри и дори забежки с пациентки. Такива неща никога не оставаха неразкрити. В град като Лос Анджелис беше необходим само един слух, за да се разрази клюката като горски пожар. В Лос Анджелис слухът имаше силата да съсипва кариери. Литълуд беше умен. Получаваше удоволствието си на други места и плащаше добри пари.
Той беше разведен. Ожени се на двайсет и пет години, но бракът му продължи по-малко от пет години. Проблемите започнаха почти веднага след церемонията. След четири и половина години кавги, разногласия и огромни сексуални разочарования, бракът им изпадна в толкова дълбока депресия, че причини сериозни психични травми и на двамата. Единственото решение беше разводът.
Имаха един син, Хари, който сега учеше право в Лас Вегас. След преживяванията си като женен мъж и дългия и мъчителен процес по развода Литълуд се закле никога да не се жени повторно и оттогава мисълта да наруши клетвата си не му беше минала през ума нито веднъж.