— Не знаех, че още си тук — каза той.
— Нима се мислиш за единствения работохолик тук? — усмихна се тя.
Хънтър се премести на стола.
— Имаш ли нещо против да запаля лампите?
— Не. — Той угаси фенерчето.
Алис включи осветлението и кимна към таблото.
— Разбра ли нещо ново? — Знаеше какво се опитва да направи Робърт.
Хънтър потърка очи и поклати глава:
— Нищо.
Тя остави куфарчето си на пода и се облегна на рамката на вратата.
— Гладен ли си?
Робърт не беше мислил за това цял ден и когато се сети, стомахът му закъркори.
— Умирам от глад.
— Обичаш ли италианската кухня?
73.
„Кампаниле“ беше провинциално елегантен ресторант на Саут Ла Бреа Авеню и напомняше на средиземноморско селце, с камбанария, вътрешен двор с фонтан и малка пекарна.
— Не знаех, че харесваш това място — отбеляза Хънтър, когато двамата с Алис седнаха на маса във вътрешния двор.
— Много неща не знаеш за мен — усмихна се тя, но тъй като не искаше Робърт да разсъждава върху думите й, побърза да добави: — По-рано често идвах тук. Обожавам италианската кухня и готвачът е фантастичен, вероятно най-добрият в тази част на града.
Хънтър не можа да не се съгласи.
— И вече не идваш ли?
— Не толкова често. Все още обичам италианската храна, но няма да ставам по-млада, а мразя да внимавам колко ям. Свалянето на килограми вече не е толкова лесно, колкото беше.
Той разгърна кърпата за хранене и я сложи на коленете си.
— Мисля, че не е необходимо да отслабваш.
Алис го погледна учудено.
— Комплимент ли ми правиш?
— Да, и в същото време ти казвам истината.
Тя прибра косата си и я прехвърли над лявото си рамо. Жест на стеснителност и леко флиртуване.
Хънтър обаче се направи, че не го забеляза.
— Ще поръчаме ли? — попита.
— Защо не? — отвърна тя.
И двамата си поръчаха спагети, Хънтър — със сос „Примавера“, а Алис — със специалните пикантни кюфтенца на готвача и сушени на слънце домати. Взеха си и бутилка червено вино и се опитаха да не говорят за разследването.
— Защо никога не си се женил, Робърт? — Въпросът беше зададен в края на вечерята, когато сервитьорът им наля вино. — Както ти казах, в училище повечето момичета си падаха по теб. Сигурна съм, че си имал богат избор.
Той я погледна и отпи от виното си. В очите й се четеше интерес, като на репортер, който търси нова сензация.
— Има неща, които са несъвместими. Професията ми и брачният живот са едни от тях.
Алис се нацупи.
— Неубедително оправдание. Много ченгета са женени.
— Вярно, но голям брой от тях се развеждат заради напрежението в работата им.
— Но те поне се опитват, без да се крият зад неубедителни оправдания. Ами старата поговорка: „По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал“?
Робърт повдигна рамене.
— Не съм я чувал.
— Глупости.
Леката усмивка го издаде.
— Ами Карлос? — продължи Алис. — Той е женен. Нима мислиш, че жена му ще го изостави заради професията му?
— Някои хора имат късмета да открият единствения човек в живота си, с когото им е предопределено да бъдат. Карлос и Ана са такъв пример. Едва ли ще намериш по-подходящи един за друг мъж и жена.
— И ти не си открил онази, с която да прекараш остатъка от живота си?
В паметта на Хънтър проблесна образа на едно лице… и звука на едно име. Сърцето му се стопли, но щом спомените запрепускаха, се смрази като лед.
— Не — отвърна той, без да трепне от погледа на Алис и да се извърне, но беше сигурен, че нещо в очите му го издаде.
Алис го забеляза — първо нещо нежно, после — твърдо и студено, много болезнено — и въпреки любопитството си разбра, че няма право да го разпитва повече.
— Съжалявам. — Отмести поглед от Робърт и смени темата, преди мълчанието да стане твърде неловко: — Е, не научи нищо ново от втората сянка, така ли?
— Нищо.
— Кажи ми нещо. Мислиш ли, че изтълкувахме правилно първата сянка? А именно, че убиецът иска да ни каже, че за него Дерек Никълсън е измамник и лъжец? — Тя вдигна ръка, за да му даде знак да не избързва с отговора си. — Знам, че няма да разберем със сигурност, докато не заловим убиеца, но на теб звучи ли ти правилно?
Робърт разбра за какво намеква тя.