На улицата и тротоара бяха разпръснати полицейски коли и създаваха хаос в движението. Три ченгета трескаво се опитваха да въведат ред, подканваха минувачите да продължат по пътя си, казваха им, че няма нищо за гледане, и правеха знаци на колите да карат, когато шофьорите намаляваха, за да надзърнат.
Робърт смъкна стъклото на автомобила си и показа значката си на полицаите. По-младият свали фуражката си, присви очи срещу блясъка на слънцето и избърса с ръка потта от челото и врата си.
— Заобиколете отстрани и спрете в подземния паркинг на сградата, детектив. Криминалистите и другите детективи са оставили микробусите и колите си там. Не се обиждайте, но тук не ни трябват повече превозни средства.
Хънтър му благодари и подкара по-нататък.
Подземният паркинг беше просторен, но тъмен и мрачен. Докато маневрираше, за да спре до колата на Гарсия, видя три изгорели лампи. Не забеляза камери никъде, дори на входа. Паркира, слезе от колата и набързо огледа обширното пространство — нищо, освен бетонна кутия с колони, линии за паркиране на земята и тъмни ъгли навсякъде. В средата имаше правоъгълен блок с широка метална врата, водеща към подземната площадка. Оттам може да избереш дали да се качиш по стълбите или с асансьора. Той тръгна по стълбите. По пътя за четвъртия етаж мина покрай още четирима униформени полицаи.
Вратата на стълбището го отведе в края на дълъг коридор, оживен от движението на други полицаи, униформени и цивилни, и криминалисти.
— Робърт — извика Карлос от средата на коридора и махна качулката на белия си гащеризон.
Хънтър се приближи до него и се намръщи, като видя колко много хора има на местопрестъплението.
— Какво е това? Купон ли ще има?
— Може и да има — отвърна Гарсия. — Тук цари страхотна бъркотия.
— Виждам, но защо?
— Току-що дойдох, но първото обаждане не е било за нас.
Робърт започна да нахлузва защитното облекло.
— Защо?
Партньорът му смъкна ципа на гащеризона си, бръкна във вътрешния си джоб и извади тефтерчето си.
— Въпросната жертва е Нейтън Франсис Литълуд, петдесет и две годишен, разведен. Това е кабинетът му, където е практикувал като психиатър. Според секретарката му Шерил Селърс, намерила трупа му сутринта, Литълуд все още е бил в кабинета си, когато тя си е тръгнала снощи в седем и половина.
— Работил е до късно — отбеляза Хънтър.
— И аз така си помислих. Причината е била, че последната пациентка на Литълуд е приключила сеанса си в седем. Госпожица Селърс каза, че винаги остава, докато си тръгне и последният пациент за деня.
Робърт кимна.
— Открила трупа, когато дошла на работа сутринта в осем и половина. Проблемът е, че тя се паникьосала, което е разбираемо, щом е видяла какво има в кабинета. Няколко души от другите офиси на етажа вече били пристигнали. Всичките чули писъците й и хукнали към кабинета. Колкото и да е гротескно, местопрестъплението се превърнало в ранна утринна атракция, преди да дойдат ченгетата.
Хънтър вдигна ципа на гащеризона си.
— Страхотно.
— Както казах, ние не бяхме първите повикани на мястото — продължи Гарсия. — Силвър Лейк е в юрисдикцията на Централния район — североизточния отдел. Те са изпратили двама от техните детективи. Доктор Хоув ни се обади веднага щом е дошла и видяла сцената. Цял взвод хора са утъпкали местопрестъплението.
— Къде е доктор Хоув?
Карлос кимна към кабинета на психиатъра.
— Вътре. Работи.
— Това ли е партньорът ти? — Въпросът беше зададен от мъж, който се приближи зад Гарсия. Беше висок метър и осемдесет, с къса черна коса, сближени очи и толкова гъсти и рошави вежди, че приличаха на космати гъсеници.
— Да — кимна Карлос и каза на Хънтър. — Това е детектив Джак Уинстанли от Североизточния отдел на Централния район.
Робърт и Уинстанли се ръкуваха.
— Хънтър… — Уинстанли свъси чело. — Вие двамата разследвате убийството на ченгето, нали? Онова на пристанището за яхти отпреди няколко дни. Той е работил в Южния район, нали?
— Андрю Насхорн — отвърна Робърт. — Да.
Уинстанли потърка с показалец мястото между рунтавите си вежди. Хънтър и Гарсия се досетиха какво предстои.
— За същия убиец ли става дума? И Насхорн ли е бил накълцан на парчета като човека тук?
— Още не съм видял местопрестъплението — отговори Робърт.