Той тръгна към бюрото и осъзна, че това изобщо не е книга, а една от онези тайни кутии, направени така, че да приличат на книга. От мястото, където стоеше Хънтър, кутията много убедително приличаше на книга.
Той се приближи до бюрото и видя, че пръстите в кутията са издялани и изкривени. Два висяха отстрани. Другият беше сложен в далечния край и върхът му сочеше нагоре. Вътрешността на кутията беше подгизнала от кръв.
Дясната ръка на Литълуд в срещуположния край на бюрото, онази с по-късите „ходещи пръсти“, беше поставена под странен ъгъл — обърната към лавицата с книги в ъгъла. На шейсетина сантиметра от ръката бяха сложени парчетата, изрязани от бедрото.
Доктор Каролин Хоув и Майк Бриндъл, старшият, водещ екипа криминалист, стояха вдясно от бюрото и шепнешком обсъждаха нещо, когато двамата детективи влязоха в кабинета.
Хънтър се приближи до бюрото и спря. Също като при предишните две скулптури, бъркотията от телесни части и кръв изглеждаше безсмислена. Използването на ежедневни канцеларски материали я правеше още по-озадачаваща. Той пристъпи вдясно и се наведе, за да огледа по-добре кутията книга.
— Това несъмнено е дело на същия убиец — заяви доктор Хоув. — И отново е запазил различно отношение за третата си жертва.
Робърт не откъсваше очи от скулптурата.
— Какво имаш предвид? — попита Гарсия.
Съдебният лекар се отдалечи от бюрото.
— При първата жертва убиецът го беше натъпкал с лекарства, за да стабилизира сърдечния му ритъм и да нормализира кръвообращението, за да не изтече кръвта твърде бързо, но не беше използвал анестетик. Извършителят се беше опитал да го поддържа жив, колкото е възможно по-дълго, но поради състоянието на Дерек Никълсън смъртта беше настъпила бързо. Спомняте си, че при втората жертва убиецът беше прибягнал до друг подход.
— Прекъснатият гръбначен стълб — обади се Карлос.
— Именно. Убиецът умишлено беше отнел сетивността на жертвата, притъпявайки болката. Страданията на Насхорн са били други — психически. Извършителят го е принудил да гледа как отрязва части от тялото му, но не е чувствал нищо.
— А при третата жертва? — попита Хънтър.
Тя отмести поглед встрани, сякаш се страхуваше дори да мисли за това.
77.
Майк Бриндъл заобиколи бюрото и се приближи до двамата детективи. Той наближаваше петдесетте и беше тънък като върлина, висок, с прошарена коса и остър нос. Беше работил с Хънтър и Гарсия по толкова много случаи, че вече не помнеше броя им.
— Сигурни сме, че тази жертва е умряла, преди да бъде разчленена, Робърт — каза той.
Хънтър отново насочи поглед към осакатения труп на кожения стол.
— Умишлено ли?
Бриндъл кимна.
— Така изглежда.
Карлос беше озадачен.
— Съдейки по анализа на местопрестъплението, убиецът е накарал Литълуд да страда колкото е възможно повече, преди да ампутира големи части от тялото и да причини обилна загуба на кръв. Има няколко по-малки порезни рани по торса и крайниците, достатъчно дълбоки, за да болят, но не достатъчно, за да умъртвят жертвата. Зърното на лявата гърда е отрязано с не особено остър инструмент, а дясното е жестоко обгорено.
Робърт осъзна, че това е различното в кожата около дясното зърно. Набръчканата структура на кожата показваше следи от изгаряне, но изглежда, не бяха причинени от огън.
— Разпръсването на кръвта предполага, че по-малките рани са нанесени, докато жертвата още е била жива — продължи Бриндъл.
— Но тук има много кръв — каза Карлос, оглеждайки стаята. — Тя не е дошла от малки рани.
— Не — потвърди доктор Хоув. — Аутопсията ще покаже последователността на събитията, но предполагам, че убиецът е искал да се забавлява възможно най-дълго, преди да отреже първия крайник, който, изглежда, е бил десният крак. Сърцето на жертвата вероятно все още е биело. Ако обаче се замислим за предишните две жертви, убиецът е направил всичко възможно да ограничи кървенето — лекарства, народни цярове, пристягане на артериите… — Тя поклати глава, когато погледът й отново се отмести към трупа на стола. — Но не и тук.
— Ампутациите на първите две жертви бяха много прецизни — допълни Бриндъл, — а тези не са. Съдейки по структурата на кожата и малкото, което можем да кажем от огледа на костите в тези условия, разрезите по време на ампутациите са извършени брутално, с отсичане. Ръцете… — Той млъкна и прокара пръст по носа и устата си. — Изглежда, ги е отрязал почти докрай, а после е изгубил търпение и ги е откъснал от тялото.