Гарсия отвори широко очи.
— Не се съмнявам, че дотогава жертвата е била мъртва — добави Каролин.
Хънтър отново се втренчи в пода и няколкото отпечатъци, повечето от които бяха до вратата.
— Пипано ли е нещо?
Доктор Хоув плахо повдигна рамене.
— Полицията търси всеки любопитен служител в сградата, който е решил да надзърне тук. Засега всички твърдят, че не са докосвали нищо. Детективите и полицаите казват същото, но не се знае. — Тя се обърна към скулптурата. — Нямаме представа какво е това, нито на какво прилича. И не знаем дали нещо е изнесено оттук. — Нотката на очакване в тона й не мина незабелязано от Робърт. — Не съм използвала фенерче — продължи тя. — Това е твоето шоу.
Карлос погледна партньора си, сякаш питаше: „Как искаш да го изиграеш?“
Хънтър знаеше, че не могат да преместят скулптурата от бюрото, без да я развалят. Както бе казал на Алис, убиецът беше много педантичен, но не толкова много с втората скулптура. Нямаше идея какво цели извършителят с третото си произведение и нещо му подсказваше, че времето им бързо изтича. Нямаха време да чакат криминалистите в лабораторията да направят копие.
— Имаме ли фенерче? — попита той.
— Да. — Бриндъл му подаде средно на големина „Маглайт“.
— Нека да видим. — Робърт взе фенерчето и погледна към останките от тялото на Литълуд на стола. На второто местопрестъпление отрязаната глава на жертвата беше поставена точно на мястото, което убиецът искаше да освети лъчът, за да бъде видяна творбата му така, както е искал. Едното око на Литълуд липсваше, но другото гледаше право към скулптурата. Това сигурно беше намек. Хънтър отново огледа пода. — Снимано ли е всичко, докторе? — Нямаше начин Робърт да застане до окото на жертвата, без да стъпи в кръвта или да премести малко стола.
Не беше необходимо да пита доктор Хоув. Тя беше проследила погледа на Хънтър и разбра какво е намислил.
— Да — отговори.
Щорите на прозорците бяха спуснати. Бриндъл угаси силния прожектор на екипа от криминалисти, а Робърт зае позиция точно пред трупа и внимателно постави фенерчето на нивото на линията на зрението на Литълуд.
Всички едновременно затаиха дъх.
Хънтър застана неподвижно и запали фенерчето.
78.
Всички бяха застанали около Робърт. Гарсия беше от лявата му страна, а доктор Хоув и Бриндъл — от дясната. Очите им бяха приковани в сянката на стената зад скулптурата. Бриндъл нервно пристъпи от крак на крак.
— Извратена работа — прошепна той. Когато доктор Хоув му каза за фигурите от сенки на скулптурите, той си представи нещо много страшно, но да бъде на местопрестъплението и да ги види с очите си, беше съвсем различно. Отдавна не се беше чувствал неудобно на местопрестъпление.
Всички присвиха очи и се втренчиха в образите, но не се наложи да питат какво виждат. Изображенията бяха най-ясните от всички. Нямаше животни, нито рогати същества.
„Ходещите пръсти“ на лявата ръка на Литълуд проектираха фигура, която приличаше на застанал прав човек. Изкривеният малко напред палец беше като ръка. Изкълченото горно кокалче наподобяваше глава. Съчетанието представляваше човек, който или върви, или стои, и сочи нещо пред себе си. Сянката на кутията книга напомняше на нещо като голям контейнер с вдигнат капак.
Дълбочината е незабележима при фигурите от сенки, затова сянката на разтворената кутия-книга, поставена на около, метър от ръката, изглеждаше на едно ниво с нея. Композицията приличаше на човек, който стои пред контейнер и го сочи.
Необикновеното бяха издяланите и сложени в кутията книга пръсти. Сянката им създаваше друг образ и изглеждаше така, сякаш някой друг лежи в контейнера. Сянката на пръста, прикрепен към молива, приличаше на глава, отпусната в единия край. Другите пръсти, които стърчаха от едната страна на кутията, оформяха ръка и крак. Останалата част на тялото не се виждаше, сякаш беше потопена в кутията. Хънтър си помисли, че образът напомня на човек, излегнал се спокойно във вана, едната му ръка виси навън, стъпалото вдигнато на ръба и главата, облегната в края.
Карлос пръв направи коментар:
— Сякаш някой сочи друг човек, заспал в кутия… или се къпе във вана.
Майк Бриндъл кимна.
— Да, бих се съгласил. Но какво сочи?
— Това е част от гатанката — отвърна Гарсия. — Не само че трябва да намерим правилния ъгъл, под който да гледаме изображението, но и трябва да го разтълкуваме.